Македонските средновековни ръкописи, които ще бъдат изложени в Кралския музей в Белгия, в рамките на изложбата „Хиляда години писмена традиция в Македония”, са създадени в средните векове на територията на Македония и в тях са изразени езиковите черти на македонската черковнославянска редакция и на македонските диалекти.
Това се казва в реакция на Съвета за македонски език, приета след днешното заседание на съвета.
Реакцията била по повод твърдението на български политици и историци, че средновековните ръкописи не трябва да бъдат представени в Белгия като македонски.
"Напротив. Съветът за македонски език изтъква, че ръкописите, които ще бъдат представени в Белгия, са създадени в средновековието на територията на Македония и в тях са изразени езиковите черти на македонската черковнославянска редакция и македонските диалекти, за чиято специфичност в началото на 20 век говореха двамата големи френски лингвисти – Андре Мазон и Андре Ваян. В нашата страна повече от половин век има авторитетни институции, които се занимават с проучването на средновековните ръкописи”, се казва в реакцията.
Припомняме, че от 9 до 21 октомври т.г. в Кралския музей на Брюксел ще гостува изложбата ”Македонското ръкописно богатство през вековете”.
В изложбата ще бъдат показани „Струшкият сборник” с творби на Св. Климент Охридски, църковно нотно песнопение, Бенчевското четвероевангелие, фрагменти и пергаменти. Изложбата е под наслова на хилядолетната славянска културно-писмена историческа традиция.
Според експертите, интерес буди обяснението за старобългарския произход на изброените писмени паметници, както и поведението на българската държава спрямо споменатата изложба.
Експертите уточняват, че няма как старобългарските писмени паметници да бъдат свързвани с македонската историческа традиция, тъй като македонската държавност датира от 8 септември 1991 г., а претенциите за македонска нация са свързани с 1945 г.
