30 години след подписването на Дейтънското споразумение, много упорито се говори за неговата отмяна и преразглеждане. Споразумението e считано за дипломатически успех на САЩ, защото слага край на кръвопролитната междуетническа война между бошняци, хървати и босненски сърби в Босна и Херцеговина, при която загиват над 100 хил. души и по време на която се случва клането в Сребреница. Споразумението е подготвено по време на Дейтънската конференция през ноември 1995 г. и подписано в Париж през декември същата година от президентетите на Югославия Слободан Милошевич, на Хърватия Франьо Туджман и на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович.
Дейтънското споразумение разделя Босна и Херцеговина на две автономни области – Федерация със същото име и Република Сръбска. Първата се населява от босненски мюсюлмани и хървати, а втората от босненски сърби. Именно за това погрешна стъпка, свързана с неговото разваляне би могло да въвлече поне три държави в конфликт или най-малкото би създало напрежение, което би довело до дестабилизация на Балканите. Става въпрос за Босна и Херцеговина, Сърбия и Хърватия.
Припомняме, че първоначално в страната има мироопазващи сили на ООН и НАТО, но впоследствие там се настаняват стабилизиращи сили. След приключване на техния мандат и до момента за спазване на споразумението се грижат силите на ЕС EUFOR Althea.
Кой и защо заговори за отмяна на Дейтънското споразумение?
Отмяна на Дейтънското споразумение - по-скоро звучи като желание за отмяна за мира, а за това се заговори за пръв път през септември 2025 г. Предупреждението дойде от американския мозъчен тръст Институт за изучаване на войната и то отразява желанието на Кремъл за дестабилизация и дори за война на Балканите. Оценката на института се основава на новините от срещата на руския външен министър Сергей Лавров с президента на Република Сръбска Милорад Додик.
Разбира се, преди това Кремъл често говори в противоречие с Дейтънското споразумение, но досега говорителите не са се осмелявали да говорят за неговата отмяна, но и вече все по-често за война на Балканите. През 2024 г. сякаш почвата бе подготвена и създателя на популярния руски военен телеграм канал "Рибар" Михаил Звинчук изрече пред BanjaLuka.net.
„Мисля, че Балканите ще пламнат, когато други конфликти започнат да утихват. Когато един полигон се изчерпа, идва ред на друг. Звучи цинично, но е истина. Знаем историческото отношение на Запада към Балканите“, каза тогава за Босна и Херцеговина.
Проводникът на руските интереси в Босна и Херцеговина?
По всичко личи, че проводникът на руските интереси в Босна и Херцеговина е бившият лидер на босненските сърби Милорад Додик, но и самата Сърбия, която го подкрепя.
Въпреки че "външната намеса" се урежда в Дейтънското споразумение чрез върховния представител, Сергей Лавров заяви, че тя е "недопустима" и че Русия осъжда "опитите на Запада" да отстрани "нежелани" сръбски лидери от властта.
Поводът за думите на Лавров беше присъдата на Додик, който беше свален от власт най-общо заради сепаратизъм и по-конкретно неспазване на решенията на международния миротворчески пратеник и за неподчинение на Конституционния съд.
Макар и вън от властта – Додик продължава да говори за сепаратизъм и дори се ожесточава, като в началото на февруари тази година каза, че Републиката ще бъде призната от 15 държави след като обяви независимост, предаде Радио и Телевизия на Република Сръбска. ОЩЕ: Додик: Република Сръбска ще бъде призната за независима от 15 държави
Снимка: ФБ профил на Додик
Назря ли моментът за преразглеждане?
Позициите на Додик и Русия по отношение на Дейтънското споразумение са ясни, но по-интересна е тази на властта в Сараево от началото на тази година.
Тя дойде от управляващата коалиция и не кой да е, а от външният министър на страната Елмедин Конакович. Тук трябва ясно да разграничим, че за разлика от Русия той не говори не за отмяна, а за преразглеждане на споразумението от Дейтън. Нещо, което не е в синхрон с мечтата на Додик и сепаратистките настроения. Напротив Конакович смята, че едно преразглеждане на споразумението няма да се хареса на тези сили, които искат дестабилизация.
„Време е за нов „Дейтън“, който да направи Босна и Херцеговина по-функционална държава и да премахне етническите зъбни колела, които стоят в колелата на нашето бъдеще, за да намали влиянието на корумпирани, фалшиви защитници на етническите интереси, които не са направили нищо за тези хора и страната“, каза Конакович, предаде хърватската медия "Индекс" тези дни. ОЩЕ: Русия е на път да си сбъдне мечтата за Балканите: В БиХ вече има съгласие за преразглеждане на споразумението, сложило край на войната
В този смисъл изглежда, че Босна и Херцеговина е все по-близо до "нов Дейтън".
Дори звучат пророчески думите на вече покойния върховен представител на международната общност в Босна и Херцеговина Пади Ашдаун, който смята, че евентуални изменения в споразумението би трябвало да произлязат от самата Босна и Херцеговина.
Също така днешната позиция на Сараево звучи в синхрон и с думите на Ашдаун, че Дейтънското споразумение не и окончателно решение за Босна и Херцеговина.
Изглежда е назрял този момент, въпросът е ще се разпадне ли мира, ако това се случи? Може би не, ако се подхожда внимателно.
Припомняме, че желание за преразглеждане дойде и през 2020 г. от самата Хърватия и от нейния премиер Андрей Пленкович.
"Република Хърватия, като страна по Дейтънското споразумение и искрен приятел на Босна и Херцеговина, е готова да предложи своята подкрепа и опит в подпомагането на Босна и Херцеговина по пътя ѝ към евроатлантическа интеграция. Същевременно Хърватия продължава да подкрепя диалога между легитимните политически представители на съставните народи, както и решаването на нерешените въпроси чрез конструктивно сътрудничество и пълно зачитане на международното право", се посочва и в позиция на външното министерство на Хърватия по повод 3-ата годишнина от споразумението през ноември миналата година. ОЩЕ: Хърватия иска да се преразгледа Дейтънското споразумение
През 2003 г. има сведения за дискусии в Европейския парламент по темата.
Снимка: Facebook/European Force in Bosnia and Herzegovina
Как това касае България и региона?
Дейтънското споразумение е ключово за сигурността и стабилността на Балканите. Ето защо това го прави и ключово за България. Знаем, че не е добре „когато плевнята на съседите гори“. Босна и Херцеговина не е наш непосредствен съсед, но българската държава е част от региона на Балканите и в този смисъл може да говорим за общ риск. ОЩЕ: България продължава участието си в АЛТЕА в Босна и Херцеговина
Ето защо не е случайно, че страната ни първоначално е част от Стабилизационните сили (SFOR) на НАТО в Босна и Херцеговина, а после се включва и в Силите на Европейския съюз в Босна и Херцеговина (EUFOR Althea).
В тази операция участват както страни-членки на ЕС, така и извън него. Показателно е участието на страни като Румъния, Албания, Турция и Гърция, което отново е отразява желанието за мир и стабилност сред регионалните играчи на Балканите, които често са определяни като "Буре с барут".
