Надежда за обединение?

Когато на 26 април умереният и пламенен защитник на обединението спечели президентските избори в Севернокипърската турска република, мнозина се зачудиха дали разделеният от десетилетия остров най-накрая не е поел по пътя на обединението. Мустафа Акънджъ, който се кандидатира като независим кандидат, спечели категорична победа с 60,3% от гласовете и ще бъде президент през следващите пет години. Победеният му предшественик, Дервиш Ероглу, иска да запази независимия статут на Севера, който е признат единствено от Турция. „На хората им е писнало от изолацията и зависимостта от Анкара“, казва коментаторът Башаран Дюзгюн и добавя: „Искат мир и да се радват на плодовете на членството в ЕС заедно с гърците“.

Лидерите на кипърските гърци приветстваха победата на Акънджъ. „Най-накрая имаме големи надежди, че страната може да бъде обединена отново“, каза Никос Анастасиадис, президентът на международно признатата Република Кипър. Акънджъ подкрепи призивите на Анастасиадис за изтеглянето на турците от Вароша – бивш курортен град в северната част на острова, който вече е обезлюден. В замяна на това, Анастасиадис обеща, че правителството на кипърските гърци, което като единственото международно признато правителство контролира чуждестранните отношения на острова, ще разреши директните полети до Севера и ще отвори части на пристанище Фамагуста за международен трафик. Това ще улесни достъпа на туристите до девствените плажове на в северната част на острова и ще подпомогне износа на цитрусови плодове – основната продукция на Севера.

В Севернокипърската турска република остават около 30 000 турски военнослужещи. Съществен брой турски имигранти са пристигнали на острова (нелегално, според Никозия), а демографията е предмет на ожесточен спор – населението се оценява на няколкостотин хиляди души. Местната полиция и дори пожарната получават заповеди от изпратен от Анкара военен командир. Това разпалва негодувание сред местните кипърски турци, които са на острова отпреди инвазията и които се оплакват се от снизходителното отношение на турското ръководство.

Надеждите за разрешаване на кипърския въпрос се увеличиха, когато през 2004 г. правителството на Турция подкрепи мирния план на ООН. Кипърските турци одобриха схемата, но кипърските гърци я отхвърлиха. И все пак на Кипър бе разрешено да се присъедини към Европейския съюз, оставяйки турците на сухо. Последният кръг на преговорите с посредник ООН бе прекратен през октомври заради спор за газовите находища край кипърските брегове, които се разработват от израелски и американски фирми. Спорът избухна, когато Турция изпрати проучвателен кораб в кипърските води, за да „опази“ турските интереси. Корабът обаче бе изтеглен и мирните преговори се очаква скоро да се възобновят.

През цялата си предизборна кампания Акънжъ говори за отслабване на хватката на Турция. Непокорният тон на Акънджъ предизвика напрежение с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. „Той трябва да се чуе какво говори“, каза Ердоган след новината за победата на Акънджъ, който обаче не се предаде: „Не иска ли Турция да види своята рожба да расте, не иска ли да бъдем зрял народ?“

В края на краищата, разрешаването на кипърския въпрос зависи от правителството на кипърските гърци и Турция. Съдейки по риториката на Ердоган, те не са по-близо до споразумение, отколкото бяха преди. И все пак западните дипломати са съгласни, че въздигането на Акънджъ може да даде така необходимия тласък на мирните преговори. Смутена от хищническите ходове на Турция в Източното Средиземноморие, Америка упражнява натиск за намирането на решение. „Вярваме, че партиите могат да отбележат реален и устойчив напредък през тази година“, каза държавният секретар на САЩ Джон Кери на среща с турския си колега Мевлют Чавушоглу във Вашингтон миналата седмица. Изборните резултати показват, че това е каквото желаят и повечето кипърски турци.

The Economist