Това може да подпали нов пожар на Балканите

27283
Това може да подпали нов пожар на Балканите
Снимка: Pixabay

Босна и Херцеговина се намира в сериозна политическа криза. Основната причина за това е, че сърби и хървати настояват за независимост. В същото време турският президент Реджеп Тайип Ердоган прави жестове към разочарованите мюсюлмани в опит да се намеси на Балканите, пише в обширна статия престижното швейцарско издание "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). Авторът - историкът и публицист Расим Марц - припомня как започна сегашната криза: след промяната през октомври 2022 г. на изборния закон, което стана с декрет на върховния представител на международната общност Кристиан Шмид. Тя облагодетелства босненските хървати и наля вода в мелницата на националистите сепаратисти. Решението на Шмид, който е бивш земеделски министър на Германия, бе остро критикувано, отбелязва изданието.

В тази връзка то припомня, че Върховният представител на ООН има правото не само да отстранява ръководители на изборни длъжности, но и да налага и анулира закони. При това без да се нуждае от одобрението на многобройните парламенти и правителства в многоетническата държава.

"Международен вицекрал на Босна"

През 1997 г. "Уолстрийт джърнъл" нарече титуляра на тази длъжност "международен вицекрал на Босна" в препратка към колониалните практики на Британската империя.

Хиляди се включиха в шествие в памет на жертвите на клането в Сребреница

Тържествено, мирно шествие започна днес в горите в Източна Босна в памет на жертвите на клането в Сребреница през 1995 г., което е един...

Намесата на Шмид във формирането на правителството на федерацията през април 2023 г. също бе приета като обида. От неговото решение тогава се възползваха и хърватските националисти около бившия президент Драган Чович, който бе отстранен през 2005 г. от предшественика на Шмид Пади Ашдаун. Оттогава десните правителства в Европа гледат на Чович като на защитник на християнския Запад срещу босненския Ислям.

Неотдавнашна среща между Шмид и Чович разгневи босненските мюсюлмани, които и без това се чувстват отхвърлени и изоставени от европейците. А молбата за членство в ЕС, която страната подаде през 2016 г., и до днес не е разгледана от Брюксел, припомня НЦЦ.

Турция разширява влиянието си в Босна

Опитите на Република Сръбска, под ръководството на лоялния към Москва Милорад Додик, да се отдели са най-голямата опасност пред бъдещето на Босна и Херцеговина, пише по-нататък швейцарското издание. Додик по-скоро би преговарял с турския президент Ердоган, отколкото с представителя на ООН Шмид, коментира то. През септември 2022 г. Додик и другите политически представители се срещнаха с турския президент, който им предложи своето посредничество. НЦЦ описва и значителното разширяване на присъствието на Турция в Босна и Херцеговина.

Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово са били част от Османската империя в продължение на повече от 400 години, припомня авторът на статията Расим Марц.

Вашингтон: Дейтънското споразумение e под заплаха

Решението на Народното събрание на Република Сръбска - сръбската област в Босна и Херцеговина, да не изпълнява решенията на Конституцио...

Историкът разказва за завладяването на Балканите от Османската империя и как Босна се превръща в ябълка на раздора между Унгарското кралство от север, Венецианската република от Западна Далмация и османците от юг. "Босненските аристократи умело използвали различни съюзи, за да настроят великите сили една срещу друга", пише Марц за този исторически епизод.

Най-често съюзи били сключвани с османците, за които сребърните мини в Сребреница имали сериозна икономическа значимост. Завладяването на Босна и Херцеговина е приключено между 1512 г. и 1537 година. Град Сараево станал ислямски център на Балканите, въпреки че смяната на религията на бошняците идва много късно. "Обсадата на Сараево по време на войната в Босна, която продължава 1425 дни между 1992 г. и 1995 г., също е целяло да унищожи ислямското османско наследство", отбелязва НЦЦ.

Турцизирането на Балканите е било ограничено до насилствения подбор на християнски момчета и ислямизирането им за еничарските части, коментира авторът на статията. Босненската аристокрация останала на власт, като официално приела Исляма, а християнските църкви продължавали да имат правото да практикуват свободно и да разполагат със собствена юрисдикция. Въпреки всичко Високата Порта е потушавала с насилие въстанията и опитите за сепаратизъм, припомня НЦЦ тази част от историята.

Босна и Херцеговина е част от Османската империя до 1878 г., след което попада под административното управление на Австрия. Османските общество и култура оцеляват и при монархията, и при световните войни. Смята се и че между 2 и 5 млн. турски граждани са с босненски произход.

Въпреки че Ердоган е считан за съюзник на бошняците миналата седмица управляващата коалиция в Турция отхвърли предложението на парламентарната опозиция за признаване на клането в Сребреница за геноцид. Републиканската народна партия предложи 11 юли да бъде обявен за Ден на възпоменанието на геноцида заради убийствата на над 7000 бошняшки мъже и момчета от босненските сърби през 1995 година, съобщи "Болкан инсайт".

Ученик стреля в училище в Босна и Херцеговина

Ученик от основно училище в град Лукавац в Босна и Херцеговина, е открил стрелба, при която е бил прострелян учител, съобщи босненският...

Ново поле за геополитически спорове?

Анкара вече е инвестирала над 300 милиона щатски долара в инфраструктурата на Босна и Херцеговина, а турската банка Зираат е най-голямата и влиятелна финансова институция в страната. Магистралата между Белград и Сараево на стойност 4 млрд. евро, която Турция също финансира, е най-големият инфраструктурен проект на Балканите в момента, отбелязва НЦЦ.

"Кризата в Босна и Херцеговина може да докара Западните Балкани до ръба на етническия конфликт и да вкара други държави като Русия и Турция в играта. Една руско-турска намеса за решение на кризата - без участието на ЕС или на САЩ - ще превърне Балканите в ново поле за геополитически спорове", предупреждава историкът и автор на статията в НЦЦ Расим Марц.

 

Източник: Дойче веле

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от БАЛКАНИ:

Гърция въвежда по-строги мерки за контрол на трафика

Земетресение разлюля Гърция

Румънските власти освободиха българските риболовни кораби, задържани миналата година

Мицотакис стопли отношенията си с гръцката православна църква

Кога ще има избори за общински съветници в Сърбия

Сръбският Путин пали барута в Босна и Херцеговина, Вучич помага

Ковачевски: Изборите на 8 май ще са много трудни

ОССЕ с положителна оценка за изборите в Северна Македония

Скрили кокаина в чували с тор: Гръцките митничари спряха огромна пратка с наркотици

Норвегия дари 76 превозни средства на армията на Северна Македония

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com