Юнкер: Бъдещето разширяване на ЕС със Западните Балкани е в ръцете на Словения и Хърватия

Това пише британският вестник The Daily Express.

Заев: Да се обединим и да направим съвместими нашите икономики

Трябва да направим съвместими нашите икономики и да бъдем обединени. Това каза македонският министър-председател Зоран Заев по време на...

Прочети повече

Говорейки в рамките на пресконференция със словенския президент Борут Пахор, люксембургският политик заяви: „Бъдещото разширяване на ЕС със страните от Западните Балкани е в ръцете на Словения и Хърватия“.

Граничният спор между Загреб и Любляна „не е двустранен въпрос, това е проблем, който оказва влияние върху целия ЕС“, подчерта Жан-Клод Юнкер, като същевременно допълни, че от разрешаването му зависи „перспективата на държавите от Западните Балкани да станат членове на ЕС".

Председателят на ЕК припомни, че изпълнителният орган на Общността има „политически, правен и морален дълг да се намеси" в нерешения спор между двете държави, без обаче да разкрива подробности за това как и кога това може да се случи, предаде Фокус.

По отношение на държавите от Западните Балкани, от които Сърбия и Черна гора вече са започнали преговорите за членство в ЕС, Юнкер заяви: „Те трябва да се разберат помежду си, преди да станат част от Общността“.

Тачи: Западните Балкани никога не са били в по-удобна позиция да засилят интеграцията в ЕС

Западните Балкани никога не са били в по-удобна позиция да засилят общия си процес за интеграция в ЕС. Това заяви президентът на Косово...

Прочети повече

Словения и Хърватия имат спор за границата от 1991 г. насам. През 2009 г. двете страни се съгласиха на арбитраж, макар по-късно властите в Загреб да се отказаха от него.

В края на юли 2017 година Арбитражният съд в Хага реши в полза на Словения в спора ѝ за морската граница с Хърватия. Словения трябва да получи пряк достъп до международните води в северната част на Адриатическо море, използвайки коридор, пресичащ хърватските териториални води, бе решението на органа.

То бе приветствано от словенския министър-председател Миро Церар като "историческо". На свой ред хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че то „не е задължаващо по какъвто и да е начин“, и че Загреб няма намерение да се съобрази с него.