Г-н Кръстаич, всеки ден, всеки час, навсякъде има мат'риал

"Лош човешки материал", или...?

Та, господин Кръстаич много вещо ни отвори очите: „Това е най-доброто, с което разполага България в момента“. Той бе категоричен, че проблемите не са свързани с неговите решения за повиканите играчи, а това ни е нивото. Както преди време каза един политик: „Лош човешки материал“. Но, да се върнем на Кръстаич и решенията му. Това е тема, която у нас се дискутира още с назначението му и първия му мач начело на националите. Ясно е, че сърбинът има свое виждане за развитие на представителния ни тим. Същото важи и за ръководството на футболния съюз.

Но да кажеш, че това е най-доброто, с което България разполага в момента, просто не е сериозно. Не знам дали той вече си е изградил симпатии към дадени играчи, или има „вътрешен глас“, който му подсказва кои футболисти да вземе, но всеки фен у нас с лекота ще изброи поне 11 играчи, които имат място в представителния тим.

Ще направим и ние една разходка из дебрите на българския футбол и наличните футболисти, за да видим кои заслужават да са в националния отбор. Поне от гледна точка на статистиката – голове, мачове, минути, представяне. Пък нека после господин Кръстаич реши дали има резон в написаното, или не.

Сагата "Ивайло Чочев"

Стартираме с най-коментираното име, което липсва в националния отбор, откакто сърбинът застана начело. Това на Ивайло Чочев. Полузащитникът на ЦСКА 1948 е най-добрият футболист в родното първенство. Дефанзивният халф е лидер в голмайсторската листа със 17 попадения и е на шест пред втория – нападателят на ЦСКА Дюкенс Назон. Представянето на халфа буди удивление, като хората дори се питат какво прави футболист от такава класа в българското първенство.

Защото Чочев има качествата да играе спокойно в чужбина, както го правеше, когато носеше екипа на Палермо дълги години. Ето и друг забавен факт – до момента полузащитникът има 25 мача за ЦСКА 1948 във всички турнири. В тях той е записал 2228 минути, или средно по 89,12 на мач. Какъв по-добър атестат за физическата форма и класата на 30-годишния полузащитник.

Въпреки това той така и не намира място сред избраниците на Кръстаич. А, ако г-н Кръстаич бе начело на родната си Сърбия и не повика един от най-добрите играчи на страната, то бъдете сигурни, че веднага ще бъде сринат със земята, а няма да се размине с коментар от сорта: „Аз взимам решенията кой да е в отбора и кой не“. Просто нямаше как да се случи. Но тук, у нас, по примера на Борислав Михайлов и неговата клика, всеки служител в БФС се радва на спокойствие и здрава храна.

Кой каквото е заслужил

Георги Миланов също заслужава място в представителния тим на България. Да, халфът играе в OAE отскоро, но от началото на сезона бившият футболист на ЦСКА Москва има 33 мача с 4 гола и 4 асистенции. Той има и 2615 минути или средно по 79 минути на мач. Следва Андриан Краев от Левски. Дефанзивният полузащитник е един от най-стабилните играчи на „сините“ през сезона. За 26 срещи той има 3 гола и асистенция, като средно прекарва на терена по 74 минути. Брат му Божидар също играе много силно - да, в Австралия, но все пак играе, и то на високо ниво с 8 гола и 5 асистенции в 23 мача, като остава на терена средно по 75 минути на двубой.

Пренасяме се рязко в Пловдив, където Димитър Илиев продължава да бъде един от най-класните футболисти на Локомотив, бил той и на 34 години. Офанзивният футболист не е толкова резултатен, колкото сме свикнали, но се намира в топформа - и това се доказва от средно 88-те му минути на мач в 26 срещи, в които има две попадения и три асистенции.

След това има футболисти като Кристиян Малинов, Тодор Неделев, Бирсент Карагарен и още и още, които могат да играят в националния отбор. Длъжни сме да уточним, че всеки един от изброените футболисти, с изключение на Анди Краев, има поне 10 мача за представителния ни тим, а Чочев, Неделев и Миланов са с по 40-45. Факт, който по пътя на футболната логика не може да бъде подминат.

Дела трябват, а не думи

Но, ако тръгнем да изброяваме всички, ще стане скучно и сухо. Пък и това е работа на Кръстаич – да следи играчите и да вика най-добрите. Защото мантрата за подмладяване вече писна на всички. В националния отбор трябва да играят най-добрите и най-подготвените, а не най-младите. Да, хубаво е да се дава път на талантите да дебютират, но спокойно това можеше да се направи в мачовете с Литва, а не срещу прекия конкурент за третото място или срещу един от двата фаворита за спечелване на групата.

Тъй че, господин Кръстаич – мат'риал има, трябва работа, трябва дисциплина и трябва малко по-смирено в изказванията. Защото чухме доста щуротии в последно време. Като изказването на Георги Иванов, че след две години ще имаме отбор, който ще постигне много, и с който ще се гордеем. Дано да е така, защото именно той с една непремерена реплика в началото на годината ни накара да се червим, както се червихме пред телевизорите в петък и понеделник – едни от яд, други от срам.

Автор: Бойко Димитров