Рекордьорът на Славия, който спечели златен дубъл с Йохан Кройф

"Окачените бутонки" е спортна рубрика на Actualno.com, в която припомняме историите на позабравени футболисти от миналото.

В историята на българския футбол има редица велики играчи, които с качествата и успехите си са прославили страната ни по света. Сред тях личат имената на Георги Аспарухов, Никола Котков, Димитър Пенев, Димитър Якимов, Христо Стоичков, Димитър Бербатов и още, и още. Има обаче един футболист, който успява да сбъдне мечтата си и да играе редом до една от най-големите легенди в спорта – Йохан Кройф. А също така и да спечели златен дубъл с покойния нидерландски магьосник. Неговото име е Андрей Желязков.

Андрей Желязков е една от най-големите легенди на Славия

Андрей Желязков е роден на 9 юли 1952 година в град Раднево. Още от малък той се прехласва по футбола и стартира кариерата си в местния Миньор. Жужо, както всички наричат славния нападател, се представя отлично с екипа на тима като записва 58 мача, в които реализира 21 попадения. Това не остава незабелязано и през лятото на 1971-ва той преминава в Славия.

Желязков прекарва десет години в Славия, като изиграва общо 293 мача за тима във всички турнири, в които реализира 124 попадения. През това време Жужо печели два пъти Купата на България, а през 1980-та е обявен за „Футболист №1“ на страната. През сезон 1980/81 „белите“ достигат до четвъртфинал за турнира за КНК. Там Славия трябва да се изправи срещу нидерландския гранд Фейеноорд.

Жужо реализира трансфер във Фейеноорд

Голямата звезда на Славия Андрей Желязков обаче е наказан, тъй като е изгонен по време на двубоя със Спарта Прага от 1/8-финалите. Без Жужо в състава си „белите“ печелят първия мач в София с 3:2, но след това губят с кошмарното 0:4 в Ротердам и отпадат от надпреварата. Въпреки това талантът на българския нападател е забелязан от треньора на нидерландците Вацлав Йежек.

Чешкият специалист настоява ръководството на Фейеноорд да привлече Андрей Желязков. Това се случва през лятото на 1981-ва и Жужо се озовава в тима от Ротердам. Няколко години по-късно той сбъдва мечтата си, тъй като неговият любим футболист - Йохан Кройф, е привлечен в отбора . В онзи състав на Фейеноорд личат имената и на други легенди от ранга на Рууд Гулит и Вилем ван Ханеген.

Златният дубъл във Фейеноорд

Желязков успява бързо да се адаптира към нидерландския футбол, а след това заформя отлично партньорство с Кройф и Гулит. През сезон 1983/84 Фейеноорд печели златен дубъл – ротердамци взимат титлата и Купата на Нидерландия. Жужо прекарва общо 3 години в клуба, в които се отличава с 35 гола и 10 асистенции в 89 мача във всички турнири. През 1984-та той се завръща в Славия.

До края на кариерата си Андрей Желязков носи още екипите на Страсбург, Беершот и отново Славия. Жужо се отказва от футбола през 1989 година. Той се оттегля с рекордните 338 мача за „белите“ и 136 гола, които го правят №1 в историята на клуба в двете категории. След края на кариерата си Желязков продължава да се занимава с футбол като работи като спорен директор и мениджър в Левски, Локомотив София, Нафтекс и Локомотив Пловдив. Той също така е скаут на Фейеноорд за Източна Европа.

„На Господ да се молиш за това, сигурно нямаше да го получиш“

В последните години Андрей Желязков е далеч от светлините на прожекторите. Славният нападател обаче продължава да следи какво се случва в любимия му Славия и родния футбол, както и във Фейеноорд.

„За трансфера на Кройф във Фейеноорд разбрах, докато бях на море в България. За мен беше като сбъдването на един сън. Когато преди години в България дойде Аякс, после и Барселона, аз бързах да свърша тренировката си в Славия, за да отида на “Васил Левски” и да го гледам как тренира“.

„Исках да го видя, да се доближа до него. Мечтаех да играя с него в един отбор и изведнъж тази мечта се сбъдна. И ако това не е късмет и щастие! На Господ да се молиш за това, сигурно нямаше да го получиш. Така беше с Кройф, така беше с Ван Ханегем“, споделя Жужо в интервю за колегите от „24 часа“.

Автор: Бойко Димитров

ОЩЕ от "Окачените бутонки": Петият Бийтълс, който спечели "Златната топка" на едва 22 години, но загуби битката с алкохола