В книжарниците вече е българският превод на една от най-популярните книги на турската писателка Аслъ Ердоган „Градът в алена пелерина“ (изд. „Парадокс“). Изданието излиза у нас 20 години след написването си и броени дни след като писателката бе приета във френския „Орден на изкуствата и буквите”. Ердоган е сред творците, които създават особен дискомфорт на турските власти, и в продължение на месеци бе в затвор в Истанбул след опита за преврат в Турция през 2016 г.
Още: "На никоя карта от 19 в. македонци няма": Акад. Иван Илчев представи нов атлас
Още: Най-дяволският сценарий за Трета световна война заради Украйна: Отиде си авторът, който го написа
В „Градът в алена пелерина“ Йозгюр е бедна, гладна и на ръба на психически срив, с едно-единствено оръжие срещу Рио: да напише града, който ѝ е отнел всичко. Докато четем фрагментите от нейния незавършен роман (правилно се досещате, заглавието му е „Градът в алена пелерина“), който се превръща в „роман в романа“, нейната лична история постепенно добива контури.
В същото време, разказвачът описва един ден от живота на Йозгюр, който се оказва и нейният последен. Докато самата тя следва героинята на романа си Йо през фавелите, обредните ритуали на Кандомбле, насилието и сексуалността по улиците към собствената си смърт, разказвачът търси начин да се помири с живота, като път към катарзиса. Двата концентрични романа, границите между двата Рио – Рио на Йозгюр като метафора за смъртта и Рио като живот – започват да се размиват.
„Аслъ Ердоган е изключително чувствителен и проницателен автор, нейните романи са завършени творби.“
Още: Излезе от печат атласът "Македония в европейската етническа картография"
Орхан Памук
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Ягуарът Бруно": Първа книжка от мащабната българска поредица за животните на планетата (СНИМКИ)
Аслъ Ердоган е родена през 1967 г. в Истанбул. Следва компютърно инженерство и физика и завършва магистратура в Европейската организация за ядрени изследвания CERN. Докато подготвя докторантура по физика в Рио де Жанейро, решава да прекъсне, за да се отдаде на писателска дейност. Две години живее в Латинска Америка. Първият й роман „Мъжът-рапан“ излиза през 1994, а сборникът с разкази „Чудодейният мандарин“ е издаден през 1996. Разказът й, озаглавен „Дървени птици“, печели наградата на Deutsche Welle и бива преведен на девет езика.
Носител е на международната „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“, както и на наградата „Симон дьо Бовоар” за свобода на жените през 2017 г. През март 2018 г. получава лично от френския министър на културата Франсоаз Нисен „Орден на изкуствата и буквите”.
Още: Романът, чиято слава идва след смъртта на своя автор
Още: Българите обичат тези думи на Хемингуей, но се оказва, че не са негови
