История на българите – първият академичен труд, изследващ нашето минало

Добре известният у нас не само като историк Константин Иречек е роден през 1854 г. във Виена. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните, а след дипломирането си и преподава там. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение, а в периода 1881–1882 г. е и министър. По-късно става председател на Учебния съвет при министерството и директор на Народната библиотека. Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаването на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Вниманието му е насочено към историята на славянските народи, по-тясно към историята на българския и сръбския народ. Константин Иречек умира на 10 януари 1918 г. във Виена.

Насилието: Печелене на уважение

Където няма справедливост, където е наложена бедност, където преобладава невежеството и където всяка класа се чувства така, сякаш общес...

Прочети повече

Големият му – не само по обем, но и по значение – труд „История на българите“ излиза за първи път на чешки и немски език през 1876 г. Това е първото цялостно изложение на българската история, което с пълно право може да бъде наречено научно; датата на излизане на труда поставя началото на модерната българска историография. Самият Иречек казва следното за целта на своето изследване: „Да осветли в безпристрастно и съгласно тогавашното състояние на науката миналото на тоя някога славен и могъщ народ, а в новите времена поради неблагоприятни за него обстоятелства съвършено забравен.“

Авторът ползва достоверни исторически извори и научни методи, а същевременно притежава и дарбата да увлича читателите, описвайки историческите събития с художествено майсторство. Чешкият учен се интересува от всички страни на държавния, обществения и културния живот – политика, военно дело, църква, книжнина, демографски отношения, културен живот и др. В изследването са използвани различни извори: писмени, археологически, езиковедски, устно народно творчество… Иречек отдава значимото на творчеството на българските възрожденци като историци и изследователи на нашето минало и популяризира имената на Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Г. С. Раковски, братя Миладинови. Авторът използва и обобщава всички по-ранни изследвания, свързани с нашата история. В това първо академично издание на българската история са успешно поставени и решени редица научни проблеми. Обстойните бележки са истинска енциклопедия на изворите и историографията върху българската история до края на XIX век.

„История на българите“ е книга, по която поколения българи са се възпитавали в любов към родината, наред с това тя е и основата, на която стъпва бъдещата българска историография. Трудът на чешкия професор Константин Иречек е безценно четиво за всеки, интересуващ се от българското минало.

Изкуството за запазване на здравето

Как да овладеем „Изкуството за запазване на здравето“? Римският учен, придворният лекар на Марк Аврелий Клавдий Гален прос...

Прочети повече