Излиза „Лагерът на леките жени“ на Антон Балаж

„Лагерът на леките жени“ (превод: Донка Нейчева, 360 стр., цена: 19 лв.) директно пренася читателя в лагер за принудителен труд в Словакия от началото на 50-те години. Живописният „лагерен колектив” се състои от 753 политически престъпници, 132 асоциални типове, 53 бивши проститутки, 58 члена на Съвета за национална сигурност, 2 коня и 16 стражарски кучета. Антон Балаж е създал уникална еротично-политическа гротеска, в която леките жени, обречени на „историческа ликвидация”, се опитват да оцелеят в абсурдната лагерна атмосфера, където ги превъзпитават по Оруеловия модел за социално инженерство. Авторът говори за тях с цялата си добронамереност и с добре дозирана ирония описва както техните опити да запазят достойнството си, така и тези на „противниковия лагер” да направи от тях „истински гражданки”. Резултатът едва ли ще изненада някого, но простодушната до глупост Ерничка и културпросветникът Томич със сигурност ще ви станат симпатични.

Откъс от "Пътуване в миналото и други новели" на Стефан Цвайг

Стефан Цвайг - „Пътуване в миналото. И други новели“   Би било неблагодарно, ако забравя човека, който ме научи на д...

Прочети повече

Роден през 1943 година, словашкият писател Антон Балаж е автор на повече от 20 прозаични книги и десетина радио и телевизионни пиеси. Безспорно е майсторството му в разискване на теми, свързани със социално-политически събития, екология и научно-технически открития. Привидно прозаичните герои на Балаж притежават ясно изградена характерност, романите му – образцова фабулна завършеност, игрива и неочаквана композиция, в тях прозират умението и смелостта на автора да разобличава злото във всичките му превъплъщения. Книгите „Оранжерийна Венера” и „Хирургически Декамерон” са посветени на обществени проблеми, но върхът на неговия писателски дар е романът „Лагерът на леките жени”, публикуван през 1993 година и екранизиран четири години по-късно под режисурата на Ласло Халама.