Най-силното и истинското стихoтворение, което ще прочетете днес - за живота, смъртта и свободата

30 септември 2020, 11:54 часа 3040 прочитания

В този материал ще се опитам да ви вкарам размисъл с едно стихотворение, което написах когато изгледах страхотния филм "Изкуплението Шоушенк" за пореден път. Бях спрял на пауза филма за почти 40 минути и пишех. Има един много специфичен момент от сюжета на гениалната кинолента, в която старият библиотекар на затвора излиза отново на свобода, но не може да приеме света навън. И светът навън не може да го приеме обратно. 

Още: "На никоя карта от 19 в. македонци няма": Акад. Иван Илчев представи нов атлас

Още: Най-дяволският сценарий за Трета световна война заради Украйна: Отиде си авторът, който го написа

След петдесет години в затвора, 
името чу си докато беше на двора. 
И му казаха с тон някак лек:
“Честито! Ти си свободен човек!” 

Излезе в костюм, с вратовръзка. 
Странна му бе цялата тази развръзка. 
В затвора той беше като крал. 
А навън и секунда не бе изживял. 

“Свободен!”. Чудеше се на тия думи. 
Хора и коли навсякъде бързаха като куршуми. 
И ги гледаше той неразбиращо. 
Нима имаше нещо чак толкова стресиращо? 

Още: "Хранилка" - романът от върховете на Амазон с нов тираж. Иван Комита ще се срещне със своите почитатели на Пролетния панаир на книгата в София (ВИДЕО)

Още: Излезе от печат атласът "Македония в европейската етническа картография"

Да гониш часовника, задъхан от умора,
и да не спреш, за да видиш цветята на двора.
Да нямаш време да чуеш птичата песен
и да си кажеш: “Да, животът е чудесен!”. 

И започна човекът да живее нормално. 
Обаче виждаше в това нещо много фатално.
Нямаше за него радост или лекота. 
Свободата му донесе само самота. 

Дните се нижеха бавно и мъчно. 
Хората го гледаха някак си жлъчно. 
И беше той самотен сред тълпата. 
От него не бягаха само децата. 

Пишеше редовно на другарите в затвора:
“Вий сте свободни, а аз - затворник сред хора!”. 
И много го мъчеше таз му съдба. 
Мисълта беше устремена към едно - свобода! 

Още: Романът, чиято слава идва след смъртта на своя автор

Още: Българите обичат тези думи на Хемингуей, но се оказва, че не са негови

И един ден като изпи бутилката с водка,
тръгна към терасата с моряшка походка. 
В главата си имаше просто видение -
само един скок, и ето - спасение! 

Олюля се и се опря на своя балкон. 
Някак машинално каза: “Пардон!”
Извини се на света, че не беше приет.
Някак не влизаше в този модерен разчет. 

В този балон на забързани хора.
Където телефон закриваше на всекиму взора. 
И каза “Не съм за тук аз, господа”
Скочи към цимента долу с вик: “Свобода!” 

Заглавна снимка: Pixabay

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Иван Иванов
Иван Иванов Отговорен редактор
Новините днес