В този материал ще се опитам да ви вкарам размисъл с едно стихотворение, което написах когато изгледах страхотния филм "Изкуплението Шоушенк" за пореден път. Бях спрял на пауза филма за почти 40 минути и пишех. Има един много специфичен момент от сюжета на гениалната кинолента, в която старият библиотекар на затвора излиза отново на свобода, но не може да приеме света навън. И светът навън не може да го приеме обратно.
След петдесет години в затвора, името чу си докато беше на двора. И му казаха с тон някак лек: “Честито! Ти си свободен човек!”
Излезе в костюм, с вратовръзка. Странна му бе цялата тази развръзка. В затвора той беше като крал. А навън и секунда не бе изживял.
“Свободен!”. Чудеше се на тия думи. Хора и коли навсякъде бързаха като куршуми. И ги гледаше той неразбиращо. Нима имаше нещо чак толкова стресиращо?
Да гониш часовника, задъхан от умора, и да не спреш, за да видиш цветята на двора. Да нямаш време да чуеш птичата песен и да си кажеш: “Да, животът е чудесен!”.
И започна човекът да живее нормално. Обаче виждаше в това нещо много фатално. Нямаше за него радост или лекота. Свободата му донесе само самота.
Дните се нижеха бавно и мъчно. Хората го гледаха някак си жлъчно. И беше той самотен сред тълпата. От него не бягаха само децата.
Пишеше редовно на другарите в затвора: “Вий сте свободни, а аз - затворник сред хора!”. И много го мъчеше таз му съдба. Мисълта беше устремена към едно - свобода!
И един ден като изпи бутилката с водка, тръгна към терасата с моряшка походка. В главата си имаше просто видение - само един скок, и ето - спасение!
Олюля се и се опря на своя балкон. Някак машинално каза: “Пардон!” Извини се на света, че не беше приет. Някак не влизаше в този модерен разчет.
В този балон на забързани хора. Където телефон закриваше на всекиму взора. И каза “Не съм за тук аз, господа”. Скочи към цимента долу с вик: “Свобода!”
Със заповед от 27 октомври на здравния министър проф. Костадин Ангелов се затягат противоепидемичните мерки на национално ниво от днес, 29 октомври....
Предишна
