"От фашизма до ислямизма" анализира тоталитарните общества и случващото се в най-новата история

Тези политически движения се раждат от кризата, хаоса, разрушението, шока и бруталността на Първата световна война. Едно след друго те се превръщат от маргинални явления в примери за политически успех. Когато идват на власт, създават режими, каквито светът не е виждал дотогава, режими, които едва ли някой е смятал за възможни преди началото на войната: болшевиките на Ленин в Русия през 1917 г., фашистите на Мусолини в Италия през 1922 г., националсоциалистите на Хитлер през 1933 г. а шест десетилетия след края на Първата световна война – ислямистите на Хомейни в Иран през 1979 г.

Това са четири тоталитарни идеологии, но свързани с един и същ тоталитарен начин на мислене и идеала за всемогъща държава, където всичко и всички са контролирани. Те имат революционен характер, тъй като желаят радикален разрив със съществуващия ред и смятат, че са намерили рецептата за съвършеното общество. Но са готови да използват най-крайни средства – насилие, терор и жестокост, за да постигнат своя идеал. Те решават кое е добро и кое – зло, като правят опит да бъдат всемогъщи. Фашизмът, националсоциализмът и комунизмът дори се опитват да заместят Бог в един обезверен свят, докато религията е съществена част от идеологията на ислямизма.

Хитлер, Мусолини, Сталин, аятолах Хомейни и Осама бин Ладен изповядват различни идеи и религии, но политическите им мечти са свързани с идеала за всемогъща държава, където всичко и всички са контролирани. Но тоталитарните идеи надхвърлят това: те са свързани с унищожаване на света, такъв какъвто е, и стремеж за създаване на по-добър. Троцки е мечтаел за комунизма като общество, в което обикновеният човек е едновременно Аристотел, Гьоте и Маркс. Ислямистът Саид Кутб, идеолог на Осама бин Ладен, жадува за общество, което осигурява на всички човешки същества добър живот. Все хуманни и прогресивни идеи. Но същите тези политически лидери превръщат на практика реализацията им в тяхната противоположност.

Тази книга прави интригуващ и задълбочен преглед на историята, приликите и разликите между фашизма, комунизма, нацизма и ислямизма.

Взаимоотношенията между четирите идеологии, както и между четирите политически движения са сложни. Болшевиките, известни под името комунисти след 1918 г., са обявени за смъртни идеологически врагове от другите три движения. Голямата подкрепа към фашизма и националсоциализма, както и техният политически пробив в някаква степен могат да се обяснят със страха от комунизма сред привържениците на установеното общество в Италия и Германия.

Големият испански романист Мартинес де Писóн знае как да ни пречиства чрез думите

Игнасио Мартинес де Писóн, за който водещите испански критици смятат, че е писател, който знае как да ни пречиства чрез думите, ...

Прочети повече

Но на едно по-общо ниво между четирите идеологии също се забелязват осезаеми прилики. Всички те отхвърлят утвърдения ред и искат да го заменят с едно чисто ново общество, макар и проповядваният от ислямистите идеал да се намира в миналото – в обществото на пророка Мохамед. И четирите имат революционен характер, тъй като желаят радикален разрив със съществуващия ред и смятат, че са намерили рецептата за съвършеното общество. Всички те са готови да използват дори най-крайни средства, за да осъществят своите идеали.

Тоталитарните режими имат много общи черти с авторитарните, но са далеч по-амбициозни. Те са отявлено революционни и искат да създадат нещо съвсем ново. Не са задоволяват с лоялността на гражданите и спазването на закона, а изискват активна подкрепа в името на една обща, всеобхватна цел. За да си осигурят подобна подкрепа, те активно упражняват масова мобилизация на много нива. Оглавявани са от диктатор, до голяма степен се характеризират с употреба на насилие и жестокост от страна на държавата. Терорът е средство, а прилагането на груба сила от държавата зависи от това до каква степен жестокостта е уместна в дадена ситуация.