Стефан Вълдобрев празнува 50 години с книга

"Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните", обобщава намеренията си авторът.

Редактор на изданието е писателят и драматург Яна Борисова, а дизайнер – Тодор Манолов. Фотографиите са дело на Павел Червенков.

"Книга за песните" е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, като се обхваща периодът от 80-те години до днес. Изданието повежда читателя на една вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста може да се създаде хит.

"Актьорството е центърът на тежестта ми. Това е академичното ми образование, това е моят занаят. Създавам песни, защото не мога да не го правя. Моделът, който ме е формирал е рокендрол с китари, идеи и послание. Изкрещяно, понякога фалшиво, но въздействащо и честно."

Всеки текст на песен всъщност е готовият сглобен пъзел от записки и чернови, спомени, впечатления, размисли, колебания, личностно израстване. За първи път Стефан Вълдобрев допуска толкова близо до себе си своята публиката, разкрива начина си на мислене и ценностите си, как зазвучава музиката в ума му, какви "трикове" прилага по време на записите си.

Не на последно място в тези 41 истории е и нишката на благодарност, която минава между редовете – към личностите, които са го подкрепяли в професионалния му път, и за споделенето творчество.

"Когато си на двайсет, мислиш за "големите" неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV. И пропускаш най-важното – песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги."

Песента-емблема на 90-те години, която му донася популярността, е "Обичам те, мила" – "мелодия за връзка ключове и гребенче", определя я Вълдобрев. "Тази песен беше плод на една актьорска шега, един витизчийски порив за изява, за медийност, за популярност". Тя е от времето, когато се чувства "допингиран с театър". От страниците в книгата ще научите как се включва и Мая Бежанска в този проект и каква е тайната на успешното и запомнящо се звучене на песента.

Следват разплитането на още загадки: какво е общото между песента "Рай" и Шекспир; как "Едно" ознаменува най-радостното събитие: скоро ще се роди дъщерята Мария; как от три акорда и един-единствен мотив се стига до "Вълк", как правописът на думата "експлодирам" за малко да провали едноименната песен; защо "Аз ли съм или не съм" е любима песен не само на хиляди българи, а и на самия изпълнител.

През цялото време, макар да е "Книга на песните", в изданието намират място и киното, и театърът: Стефан Вълдобрев разказва за ролите си, за еуфорията си от получаването на първата главна роля във филм ("Изпепеляване", 2004), за театралните турнета из страната.