В навечерието на Свети Валентин – една необичайна книга за обичта

В навечерието на Деня на св. Валентин книжарниците се изпълват със стихосбирки, приютили първите трепети от любовта на известни и не толкова известни поети, с романи за „пеперуди в стомаха“, първи целувки, последващи недоразумения, романи за перипетиите на влюбени, завършващи с щастлив „Сватбен марш“... Но какво става с любовта 40 години след хепиенда със „Сватбения марш“. Дали е хепи, дали е енд? Способни ли са хората, преживели заедно десетилетия, все още да имат съвместни щастливи преживявания, да се вълнуват от съдбата на другия, да ревнуват... Остава ли лудостта на влюбването, или е възможно да премине в друго, не лудо, но затова пък трайно, дълбоко, дори неосъзнавано чувство – обичта.

Сериен убиец по пътя на отмъщението в "Пътувам сама" от Самюел Бьорк

Списъкът със скандинавски автори, които заслужават вниманието на читателите, продължава да расте, а Самюел Бьорк напълно основателно тр...

Прочети повече

В необичайна форма – дневникът на една съпруга с 39-годишен стаж, изписан с хумор и изпълнен с комични ситуации, книгата „Моят мъж, пенсионерът“ на Роза Шмит (името е псевдоним) разглежда ежедневието на една такава двойка, ежедневие с поизбледнели от времето емоции и с натрупани раздразнения и недоволства. Но появата на неочаквани, застрашаващи обстоятелства показва, че емоциите не са мъртви.

Всяка година хиляди мъже излизат в пенсия. И – както всички си мислят – прекарват времето си в обикаляне на супермаркетите за стоки на промоция или в задушевни мъжки карета на карти.

Но действителността – както почти винаги в живота – изглежда другояче. Хиляди жени, без да са подготвени, получават вкъщи по един мъж – и то на пълен присъствен ден. И не знаят какво да правят с него.

Това се случва и на г-жа Роза Шмит. Но тя скоро се окопитва и започва сама да търси занимания за бездейния си пенсионер или да канализира безцелните му мисли. Нейния устрем не може да спре дори предупреждението на леля Лоти: „Внимавай, на мъж след шейсетте вяра не хващай!“. А леля Лоти не е вчерашна – на нейните 85 години нежните чувства още не са ѝ чужди! И май се оказва права – събитията излизат извън планувнаия от Роза ход и след десетилетен брак ѝ се налага да се запознае с чувството ревност. И разбира колко обича всъщност своя мъж, пенсионера...

"Рандеву в "Кафе дьо Флор" – две жени между любовта, изкуството и дълга

"Когато си имал късмета да дойдеш в Париж като млад, през остатъка от живота си ще носиш града в себе си, където и да отидеш." – ...

Прочети повече