За бащите и синовете – Бакман разголва душата си в новия си роман

Какво изпитва младият татко, когато трябва за първи път да пазарува за новородения си син? Колко трудно е да отгледаш едно дете? Да го възпиташ добре, да го подготвиш за живота, като едновременно с това го защитиш от всяка опасност? Дали това въобще е мисия възможна? „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” (ИК „Сиела”) не е просто поредната затрогваща художествена история от Фредрик Бакман, а откровение, в което всеки (бъдещ) родител ще се разпознае.

Той отново е тук. Болезнено откровен. Комичен. Многословен. Разнопосочен. По-уплашен от всякога. Той е Фредрик Бакман – шведският майстор на перото, който плени милиони по целия свят с „Човек на име Уве” и „Баба праща поздрави и се извинява”. Този път обаче Бакман няма просто да ви разкаже топла история, в чиито чудати герои ще се влюбите мигновено. В последния си роман „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” шведът пише за нещо прекалено свято. Нещо, през което повечето хора рано или късно минават. Нещо, което променя завинаги. Бакман пише за появата на първото дете в живота на един родител.

Колко е трудно за един баща да избере за първи път правилния памперс за сина си, който се е появил на тоя свят преди броени часове? Пред какви страхове се изправя таткото, когато трябва да нахрани първото си дете? А когато трябва да му обясни света и да му покаже кое е добро и кое – лошо? Дали и той самият не греши в преценката си? Колко несигурен всъщност става родителят, докато се опитва да предпази детето си от всичко опасно, от всичко, което не е добро, което може да го нарани или да му причини дори малко страдание?

Фредрик Бакман излива душата си на страниците на новия си роман „Нещата, които синът ми трябва да знае за света”, стигайки до едно логично заключение – всичко, което прави един баща за новородения си син, има една-единствена цел: да направи сина си по-добър от него във всяко едно отношение!

Темата за семейните отношения е неизменна част от творчеството на шведа – от различната Елса и баба й в „Баба праща поздрави и се извинява” до малкия Ноа, баща му и болния му дядо, който линее всеки ден във „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”. В последната си книга скандинавският писател описва в типичния си стил притеснението, пред което повечето млади родители се изправят неминуемо – комично, човешки, директно, без капка свян, че могат да прозвучат глупаво, некомпетентно, че са далеч от образа на перфектния родител.

Подобно на предишните книги от Бакман, и „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” е в превод от шведски език на Любомир Гиздов, а корицата е дело на художника Дамян Дамянов.

„Понякога трябва да разкараме разни неща, за да освободим място за нови неща, и тогава старите неща започват да ни липсват толкова много, че трябва да правим нови неща, които се преструват, че са старите ни неща.”

                                                          Фредрик Бакман