Защо равенството прави обществата по-силни?

Британските професори епидемиолози Ричард Уилкинсън и Кейт Пикет изследват двадесет и три от най-богатите държави в света в продължение на няколко десетилетия, за да стигнат до шокиращото заключение, че – противно на общоприетото мнение от последните години на ХХ век – неравенството води не до ръст в икономиката и заздравяване на социалната политика, а до куп здравни и социални проблеми.

Пътешественици

Седрик Мабилот Аз не съм от плашливите... Някой ден смъртта ще се покаже иззад някой ъгъл. Приемам с мир този неизбежен край. Надявам ...

Прочети повече

В съвместния си труд „Патология на неравенството“ (с подзаглавие „Защо равенството прави обществата по-силни“) Уилкинсън и Пикет засягат ключови въпроси: за разликите в дохода в отделно взети общества – и между тях в световен мащаб; за качеството на живота и националните нива на продуктивност; за етническата принадлежност и неравенството; заплахите за социалната тъкан на обществото; за психическото и физическо здраве и продължителността на живота и др. Позовавайки се на доклади и проучвания, публикувани в академични списания, на работата на множество изследователски групи в различни университети и на редица световни организации – сред които ООН, МВФ, Световната банка, Световната здравна организация и др. – Уилкинсън и Пикет установяват, че в страните с по-силно изявено неравенство физическото и психическото здраве са застрашено в много по-голяма степен, ръстът на престъпността и насилието е по-висок, доверието в обществото и социалната мобилност намаляват рязко и дори процентът на страдащите от наднормено тегло е по-голям в сравнение с този в държавите с по-слабо неравенство.

„Патология на неравенството“ не предлага поредния набор от решения за правилно провеждане на икономическа и социална политика или за подреждане на света. Първоначалната идея на авторите била да отговорят на въпроса защо здравето на хората се влошава със слизането надолу по социалната стълбица, така че бедните боледуват повече, отколкото тези в средата, които пък, на свой ред, боледуват повече от тези, които са по-горе от тях. Задълбочавайки се все повече и повече в тази тема, Уилкинсън и Пикет събират в едно резултатите от многобройните изследвания на специалисти, за да заключат: икономическото неравенство е неразривно свързано със социалната патология.

Както отбелязват авторитетните учени проф. Джеймс Робинсън и д-р Дарон Аджемоглу в съвместния си труд „Защо нациите се провалят“: „Политиката е процесът, чрез който дадено общество избира правилата, които ще го управляват. Политиката обгражда институциите поради простата причина, че докато инклузивните институции могат да са добри за икономическия просперитет на дадена нация, някои хора или групи, като например елитът на комунистическата партия на Северна Корея или плантаторите на захарна тръстика в колониален Барбадос ще са далеч по-добре, ако налагат институции, които са екстрактивни. Когато има конфликт по въпроса за институциите, какво ще се случи зависи от това кои хора или коя група ще спечели политическата игра – кой ще може да спечели повече подкрепа, да получи допълнителни ресурси и да образува по-ефективни съюзи. Накратко, кой ще спечели зависи от разпределението на политическата власт в обществото.“

Цивилизациите са икономики

Всяко общество, всяка цивилизация зависи от икономически, технологични, биологични, демографски дадености. Материалните и биологичните ...

Прочети повече