Крепостта Русокастро – една загадка в развитие

48 метра от западната крепостна стена са проучени напълно. В част от нея е установена ранновизантийска крепостна стена широка два метра. Археолозите откриха и две нови кули с различни форми. Едната с правоъгълен план по протежението на западната крепостна стена, а другата северозападно от северния край на цитаделата. Последната е завършек на новоразкрита крепостна стена – мустак и е дълга осем метра.

Бойната кула е кръгла, с диаметър 5.3 метра и запазена височина малко над един метър. Датирана е от първа половина на XIII век. От същото време са и сградата с пилони от зидани каменни стълбове и цитаделата на крепостта.

Друго интересно откритие, направено през 2018 година, е фрагмент от конусовиден предмет от ахат, който е стругован, с отвор през тялото. От монетите са намерени емисии на цар Иван Александър, цар Тодор Светослав, султан Мурад I, Шарл I Анжуйски, Гийом II Вилардуен, дожът Джовани Дандоло, на Палелозите до Андроник III, римски и ранновизантийски монети, както и фолиси от XI век.

„Запазената височина на архитектура е по-голяма от тази в Царевец, така че този обект може да се превърне във втори Царевец. Нашето желание е да реставрираме изцяло един фрагмент от крепостта, като стената бъде възстановена на височина до 10-11 метра - такава, каквато е била през Средновековието. Това ще бъде направено с оригиналните материали - всеки един камък от градежа е запазен, така че и дума не може да става за някаква бутафория" - заяви Милен Николов, директор на РИМ-Бургас и ръководител на проучванията в Русокастро.

Работата на археолозите продължава и през 2019 година. Те ще се съсредоточат върху цялостното проучване на цитаделата на крепостта Русокастро. Очакванията на специалистите са, да се потвърди хипотезата, че Русокастро е бил замък на българския цар Иван Асен.