Пазарът в Бургас, където печалбата е на второ място

Всичко е натурално, истинско и толкова малко, все едно е излязло от кухненски шкаф. Този мини пазар е повече атракция, отколкото място за печалба. „Има дни в които изкарвам един лев“, казва една от жените и добавя с ирония: “Пенсията ми е 500 лева, но стоя на студа, а краката ми замръзнаха“.

Контактът с хората, които се спират пред стоката, е по-важен за тях от самата продажба. Обясняват с удоволствие ползата от билките, мехлемите и чайовете, с лекота разказват и за живота си.

Една от тези истории се оказва с неясен край. Докато плете вълнени чорапи, Иванка Филипова разказва, че е на пазара, защото къщата й се руши. „Тече вода при всеки дъжд и се страхувам покривът да не падне и да ме затрупа“, казва възрастната жена. От институциите, които посетила я посъветвали да се премести при някое от децата си. Тя обаче, не иска да пречи на никого.

Освен да се срещне с различни съдби, на този пазар човек винаги може да усети аромата на сезона. Сега там ухае на хризантеми, но само след няколко месеца ще се появят минзухари и кокичета. Тогава краката на градските баби ще се стоплят, а шарените шушони изплетени от тях, ще станат излишни. Винаги обаче можем да намерим повод да спрем и да купим нещо, дори да не ни трябва.