Експерт: Ръстът на БВП не е достатъчен, за да се целим в Еврозоната

"Премиерът има правото да показва увереност пред нацията, да показва увереност пред Европа и неговият изказ беше убедителен. Изказ убедителен, но детайлите не бяха прецизни, особено икономическите детайли", посочи той във връзка с интервюто на премиера Бойко Борисов пред bTV от 14 февруари.

Очаква се икономическият растеж в България да остане стабилен

"Икономическият растеж в България се очаква да остане стабилен", прогнозират от Европейската комисия. Брутният вътрешен продукт на стра...

Прочети повече

Професорът посочи, че доходите у нас се вдигат, но към момента БВП на глава от населението е 6500 евро при средно за еврозоната 32 000: „Това е ситуацията, която ние трябва да гоним и да се съобразяваме”.

"Бих казал на премиера, че ние по темп на растеж на БВП по данните, които Евростат публикува, не сме между първите 5, а между 8 и 11 място в ЕС", заяви икономистът и отбеляза, че ако при нас говорим за 3,6% ръст, то съседна Румъния има 7%, а централноевропейските страни са с по поне процент пред нас.

Нещо повече – според проф. Иванов нашият ръст на БВП не почива на вдигане на индустриалното производство:

"Поръчките от чужбина за промишлеността миналата година са спаднали с 30%. Темпът на растеж на промишлената продукция е нулев, в строителството има 3% намаление."

Какво мъчи бизнеса? Корупцията, но не само!

Корупция, бюрокрация, неефективна данъчна система и нисък трудов морал. Около тези основни проблеми се обединиха участниците в кръгла м...

Прочети повече

Той засегна и болезнения въпрос с намаляващите чуждестранни инвестиции през последните 6-7 години, като посочи, че само за миналата година спадът е със 70 на сто.

На фона на информации за това, че централноевропейски фирми обмислят навлизане на нашия пазар, той запита къде са нашите компании, които правят експанзия в чужбина. И си отговори: "Няма такива, не ги създадохме за 28 години преход."

Проф. Иванов се обяви за сериозен дебат за влизането на България в еврозоната, като подчерта, че това би означавало БНБ да загуби всякакви права за улеснение на финансовите институции в страната, валутните й резерви да бъдат отдадени на ЕЦБ и, най-вече, страната ни да тръгне към структура, която не е ясно как ще изглежда и как ще функционира след реформите, които Франция ще лансира след сформирането на новото германско правителство.