Ford Ranger 2,2 TDCi: Тексаският рейнджър (тест драйв)

05.05.2016 18:42 52045

Снимки: Христо Петров

Стана интересно на фронт, който обикновено е в миманса в Европа. Карах новия Nissan Navara с независимо окачване, VW показа наскоро обновения Amaroc вече с 3,0 V6 двигател, септември у нас ще дойде и новият Hilux. L200 бе показан миналата година, Isuzu пусна новия D-Max, а скоро очакваме новите Renault Alaskan и пикапа на Mercedes. Всички те искат едно: титлата „Най-продаван пикап в Европа“, която се държи от Ford Ranger. Какво предлага обновеният рейнджър, чийто по-голям брат и основател на рода е предпочитаното возило в Тексас (F-150 е безапелационен №1 зад Океана, а през 60- и 70-те години Ranger е опционен пакет за F Series): огромен товарен леген (единична кабина), обновен, много атрактивен дизайн, възможност за атака на водни препятствия с дълбочина до 800 мм. Да, отново най-добър показател в класа. Аз не повярвах. Но от снимките ще се убедите, че Ford не лъже. Взех и едно кану, ей така за по-сигурно, ако евентуално потрябва да вляза в студените води на един от притоците на р. Струма. Това не се наложи, защото Ranger нагазва в дълбокото без страх. Забавата беше страхотна. Сигурно има хора, които го използват за работа, но у нас този род автомобили се харесват на хората, които обичат да прекарват свободното си време сред природата. Или пък обичат да им е голямо, ако имат някакви притеснения по въпроса.

Повече от 25 години след старта на „Уокър, тексаският рейнджър“, Чък Норис все още вилнее в програмите на някои кабеларки. Това си е за тяхна сметка, защото Чък Норис им е скъсал страниците във Фейсбук и те не могат да станат още по-популярни. Аз лично леко се притесних да споменавам Името му, защото единствен Бойко Борисов му е равен. Но пък бях сигурен, че, когато влезе във водата, Чък Норис не се мокри. Същото се случи и с Ford Ranger. Вкарахме го в повече от 80 см вода, която почти заля предния му капак, но двигателят не се задави, изгребахме си спокойно около 50-ина метра срещу течението на един от притоците на р. Струма, за да се убедя недвусмислено, че Ford не си играе.

РАЗГЛЕДАЙТЕ СТРАХОТНАТА НИ СНИМКОВА ГАЛЕРИЯ НА FORD RANGER

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Тексаските корени на европейския рейнджър не са се загубили в превода през годините. F-150 e автомобилът, който е една от най-големите гордости на Ford. Има близо 30-ина милиона продажби, а това се дължи на здравината му, доказала се през годините. Новият Ranger (опционен пакет за F Series през 60- и 70-те години) е взел основното от далеч по-именития си събрат: здравината му. И явно това се оказва доста привлекателно за европейските клиенти, които са гласували най-голямо доверие именно на Ranger пред миналата година. Да, продажбите му са колосално по-далеч от тези на F-150, но това е повече от разбираемо. Пътищата и размерите на Стария континент нямат нищо общо с тези в Щатите, а и в Европа клиентите много често избират пикапа като лайфстайл автомобил. Такъв, който им върши работа през седмицата, докато през уикенда дава възможност да натовариш домочадието и всичко необходимо за едно приятно изкарване сред природата.

Краткото резюме за модела показва следното. Моделът се предлага в три версии на кабината: единична, удължена и двойна. Предлага се с избор от два мощни 2,2 TDCi дизелови двигатели с мощност 130 и 160 к.с., с възможност на задвижване 4х2 и 4х4. Има и 3,2 TDCi с 200 к.с., като клиентът може да избира между 6-степенна механична и автоматична трансмисия. Във версия с единична кабина моделът е с най-големия товарен леген в класа. Не може да не се отбележи, че Ranger е първият в света пикап с максималните 5 звезди на тестовете на Euro NCAP. Сухите цифри казват: 232 мм клиренс; 800 мм дълбочина на газене; теглене на до 3500 кг; натоварване до 1269 кг; ъгъл на заход и отход от 28 градуса и т.н.

Проблемът за Ranger се крие във факта, че той е в средата на жизнения си цикъл, докато конкурентите му (без Amaroc) са напълно нови модели. Целта на дизайнерите е била да придадат още по-мощно излъчване, което да внушава чувство за здравина. Трапецовидната радиаторна решетка е наистина внушителна, а хромът се откроява силно на черния и син цвят. Новите фарове са в унисон с големите никелирани корпуси на огледалата за обратно виждане, които, освен екстериорен елемент, осигуряват отличен обзор назад. Блестят и стъпенките с гумено покритие, а масивният ролбар зад кабината е абсолютно задължителен елемент за този клас автомобили. Колесните арки са силно раздути, а под тях се виждат пружините отпред и торсионна греда отзад. Въпросната греда е една от основните разлики с най-новия и скорошен конкурент – новият Nissan Navara, който е първият модел в класа с независимо задно окачване.

Няма да тествам вместимостта на товарния леген, вместо това ще го тествам и сравнявам с традиционните офроудъри, като все пак имам предвид факта, че тук има някои компромиси, тъй като този автомобил може и се използва за превоз на над 1 тон товари отзад. А и все пак е автомобил с над 3,2 метра междуосие и над 5 метра дължина. Това не го прави особено маневрен и лесен за паркиране в града, но големият му клиренс е чудесен да го кача и на най-високия бордюр в София.

На магистралата най-голямо впечатление ми направи отличната обезшуменост, тъй като е известен факт, че завихрянията в легена се чуват много осезаемо вътре. Динамичните параметри е излишно да споменавам, но пък трябва да кажа, че поддържа без проблеми 140-150 км/ч на магистралата, а без някакви резки маневри – стои стабилно на пътя. В завоите изпъкват проблемите със самата конструкция на каросерията, но това е повече от очаквано и предвидимо. Двигателят е 2,2-литров турбодизелов със 160 к.с. (с 10 повече спрямо досегашния мотор). Максималните 385 Нм идват при 1500 об/мин. Аз бих предпочел ръчна скоростна кутия, но карам с 6-степенния автоматик, на който му липсва бързина и прецизност, но все пак автомобилът е предназначен да тегли тежки товари и ремаркета. Взех пикапа на под 20 км пробег, но въпреки това, автоматика и офроуда, успях да поддържам разход около 9 л/100 км, което е доста добре за автомобил над 2 тона. Шофирането е допълнително подобрено от Електрическото сервоуправление (EPAS), като то предлага променлива асистенция в зависимост от скорост, ъгъл на завиване, сили в завой и ускорение или намаляване на скоростта. Чрез елиминиране на хидравличната помпа на традиционното сервоуправление, новото EPAS електрическо подпомагане подобрява разхода на гориво с 3% и понижава шума.

Извън пътя Ranger се справя блестящо. Имаме характерните бавни предавки и заключване на диференциала, към които се добавят сериозен просвет от 230 мм и ъгълът на заход и отход от 25 градуса (при различните кабини той варира с малко). В тежък офроуд не го вкарахме, но за сметка на това прегазихме надлъжно през един от притоците на Струма, за да се убедим, че Ranger не може да бъде спрян дори и от много сериозно водно препятствие, по моя преценка над 800 мм, колкото е максималната му дълбочина на газене.

Промените в интериора касаят най-вече централната конзола, която доскоро бе като един G-Shock: премного гумени бутони. Сега вече броят им е намалял (макар все още да е прекалено голям според моите вкусове) и вече се предлага 8-инчов централен дисплей. Зад волана нов инструментален панел с двуцветен дигитален дисплей осигурява на водача информация за автомобила, забавление, както и данните от навигацията и климатика от един поглед. Системата SYNC 2 предлага на водачите по-умни и безопасни начини да останат свързани. Използвайки гласови команди, водачът може да управлява климатика, музиката и навигацията по-лесно от когато и да било. За допълнително удобство новият Ranger осигурява 240-волтов изход, който може да се използва за зареждане на лаптоп. На разположение е и гама от технологии в помощ на водача, но няма да изпадам в такива детайли. Пластмасите не са най-висококачествените, но те са подбрани за издръжливост и лесно почистване, което се оправдава от основното предназначение на автомобила.

Ситуацията при пикапите е класическата: или се влюбиш, или се отричаш от пикапа. Не бих казал, че съм влюбен в пикапите, но определено Ranger ми напълни душата с бруталната си визия и офроуд възможности. Нищо няма да ви липсва, ако сте фен или ви трябва точно такъв автомобил. Но все пак има и компромиси по отношение на возията, когато бъде сравнен с SUV или класически офроудър, но такова сравнение не бива да се прави, защото не е коректно. А ако ви трябва за работа, предполагам, че няма да разочаровате сред най-добрите в класа си.