Просто шофирайте по която и да е магистрала във Флорида, за да разберете защо американските пътища са толкова често обект на дискусии. Колата се движи плавно, сякаш се плъзга по повърхността. Няма типични издутини, вдлъбнатини или следи от ремонт. И, което е особено изненадващо, това състояние се среща не само по магистралите, но и по обикновените градски пътища, използвани всеки ден.
Както обясняват експерти, причината се крие в подхода към строителството. В САЩ отдавна разчитат на бетона – той формира основата на повечето скоростни пътища. Тази технология се използва не само по огромни междущатски магистрали, но и по прости регионални маршрути. Бетонният слой лесно издържа на тежестта на камионите, постоянния трафик и топлината, без да се рони под напрежение. Благодарение на това повърхността издържа години наред и рядко се налагат ремонти. Същият метод се използва в Китай, където десетки хиляди километри високоскоростни пътища са построени за кратък период от време.
Но американските магистрали са най-често цитираният пример. Те най-добре демонстрират предимствата на правилната основа - десетилетия работа, стабилна настилка и минимална нужда от ремонти. Шофирайки по такива пътища, е трудно да се повярва, че много от тях са на десетилетия.
Още: Само една трета от пътната мрежа в България е в добро състояние: Тревожна тенденция
На картата I-75 изглежда като обикновена магистрала, простираща се от север на юг на Съединените щати. Но на участъка си във Флорида – приблизително 250 км между Сарасота и Форт Майърс – става ясно защо тази магистрала се смята за една от най-удобните. Пътната настилка се състои от две широки, гладки, бетонни ленти, без падини или резки преходи. Колата се движи плавно, докато околният пейзаж се редува между равнини, малки залесени площи, влажни низини и езера. В някои участъци пътят достига до самия залив, след което се изкачва по надлези и мостове.
Трафикът е разделен от значителна пролука – около десет метра, или бетонна бариера. Скоростите тук са по-високи от обичайното - приблизително 100-130 км/ч (62-80 мили/ч) е горната граница, а 60-80 км/ч (37-50 мили/ч) е долната граница. Банкетите са добре проектирани - левият е тесен, а десният – по-широк.
Магистралата е подготвена и за камиони - наклонът не надвишава шест процента, а настилката е проектирана за товари до 36 тона. Няма редовни кръстовища, само плавни разклонения и заден път по главния маршрут, който ви позволява или да излезете на местни улици, или да се върнете на I-75.
По американските магистрали строителството е почти незабележимо. Работната зона е маркирана с конуси и светлинни бариери, а потокът от трафик продължава без прекъсване. Дори когато пътното платно се стеснява, автомобилите се движат с почти същата скорост. Временните линии тук са направени от текстурирани рефлектори, които са видими дори в пълен мрак, така че не се монтират допълнителни светлини.
Още: България е в топ 10 на страните с най-задръстени пътища в света
Как се постига издръжливостта на настилката? Строителството започва с премахването на приблизително метър дебел слой почва. На негово място се оформя „пай“ от пясък, чакъл и глинен материал. Всеки слой се уплътнява поотделно, обработва се с разтвор на базата на калциев хлорид или вар и след това се уплътнява отново. Това създава основа, която е устойчива на слягане и запазва формата си в продължение на много години. След това се полагат два плътни асфалтови слоя, всеки с дебелина приблизително 5-7 сантиметра. Те изравняват площта за бетона и създават бариера, която предотвратява достигането на влага до монолита чрез термични прекъсвания.
След подготовката на основата се полага армираща мрежа и се излива основният слой – приблизително 30 сантиметра бетон. Отнема много време, за да набере якост, почти месец, но след като се втвърди, може да издържи на огромни натоварвания. Такива участъци могат лесно да издържат 30-40 години. Много пътища, построени през шейсетте години на миналия век, все още изглеждат изненадващо свежи.
