Светият апостол на езичниците Павел, по време на едно от своите благовестнически пътешествия, просветил жителите на град Исаврия със светлината на истинната вяра в нашия Господ Иисус Христос.
Второто пътешествие свети апостол Павел предприел заедно със Сила след апостолския събор (51 г.) в Иерусалим (Деян. гл. 15): след като посетил основаните по-рано църкви, апостол Павел с успех проповядвал в Македония и Гърция, основал знаменитите църкви във Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт; в Коринт той прекарал около половин година. (Деян. 15, 36-41; гл. 16, 17 и 18).
Третото пътешествие апостолът отново започнал от Антиохия: след като отново посетил устроените от него църкви, той прекарал в Ефес, където проповядвал повече от две години; след това отново минал през Македония и Гърция и се върнал в Иерусалим. Тук бил задържан и след двегодишно измъчване под стража в Кесария бил изпратен в Рим, където живял две години и безпрепятствено проповядвал царството Божие (Деян. гл. 18-22).
Според преданието апостолът, оправдал се пред съда на Кесаря, предприел четвърто пътешествие с проповядване на Евангелието, стигайки до границите на Запада (Евсевий и Климент Римски) и след второто оковаване във вериги в Рим, завършил живота си мъченически при царуването на Нерон. Бел.ред.
По това време в селището Витания, намиращо се на 18 стадия от град Исаврия, живеел един човек на име Нестор с жена си Нада. Родил им се син Конон.
Когато момчето пораснало, родителите намислили да го оженят и го сгодили за красивата девица Анна. Но преди това на Конон във вид на светъл мъж се явил свети архистратиг Михаил. След като поучил Конон в истинната вяра, архистратигът го завел на реката, кръстил го в името на Пресвета Троица, причастил го с Божествените Тайни, а след това го осенил с кръстното знамение и станал невидим. Оттогава момчето се изпълнило със Светия Дух, а архистратиг Михаил винаги невидимо пребивавал с него.
В деня на сватбата женихът и невестата при общо веселие били отведени в брачния чертог. Тук Конон покрил с един съд запалената свещ и попитал девицата:
- Кое е по-добро, тъмнината или светлината?
Девицата отговорила:
- Светлината, разбира се, е по-добра от тъмнината.
Тогава Конон отворил своите изпълнени с Божествена благодат уста и започнал да убеждава невестата да запази своето девство и чистота на живота и да повярва в Христа, Истинния Бог.
- И това е - казвал той - непомръкващата светлина, а плътският живот и езическата нечестива вяра е тъмнина.
Девицата имала добро сърце, семената на словото Божие паднали на добра почва и невестата скоро се съгласила със своя жених във всичко. Тя повярвала в Христа и дала обет завинаги да запази своето девство. Така тази свята двойка живяла в девствена чистота, като брат и сестра, или, по-точно казано, като два ангела Божии, подобно на серафимите, горейки от любов към Бога и угаждайки на Него Единия. След не много време на блажения Конон се удало да убеди и своите родители да оставят идолопоклонството и да се обърнат към Христа. Конон кръстил своите баща, майка и невеста и всички те, наставлявани и поучавани от него, угаждали на Бога. Бащата на Конон, блаженият Нестор, се удостоил и с мъченически венец, бивайки умъртвен от идолопоклонниците за изобличаване на техните заблуждения. След не много време и майката на светеца, блажената Нада, отишла с мир при Господа, а след нея и светата дева Анна, обручницата на Конон, се преселила в нетленния чертог на небесния жених Христа. Всички тях Конон с чест погребал на едно място.
