Филмите на Хичкок буквално ни отнасят в техния свят

"Много хора често казват, че се разтварят в перипетиите на случващото се на екрана, особено когато филмът е добър – всичко наоколо напълно изчезва за тях. Сега имаме неврофизиологични данни, които говорят, че зрителите наистина "потъват" в сюжета на филма", казва Мат Бездек от Технологичния институт на Джорждия в Атланта (САШ).

Международно жури ще оценява филмите на София Филм Фест

Петима доказани киноспециалисти ще оценяват филмите в международния конкурс. В годината на 100-годишния юбилей на българското кино, пре...

Прочети повече

Бездек и колегите му стигнали до този извод, наблюдавайки активността на мозъка на няколко доброволци, гледащи "Човекът, който знаеше прекалено много", "Север-северозапад" на Хичкок или "Пришълецът" на Ридли Скот, докато се намирали в магнитно-резонансен томограф.

Както разказват учените, кадрите се извеждали не на празен екран, а в своеобразна рамка от мигащи и постоянно сменящи се шахматни модели от бели и черни клетки. Тази рамка според замисъла трябвало да разсейва зрителите от случващото се на екрана.

Наблюденията помогнали на учените да разкрият любопитен феномен – когато според сюжета на филма настъпвал тревожен или интригуващ момент, рязко се променяла активността в така наречената зрителна бразда на мозъка, отговаряща за обработка на визуалните сигнали.

Както се оказало, в такива моменти рязко спадала активността на участъците в браздата, отговорни за периферното зрение и наблюдението на квадратите, докато невроните, отговорни за централната част на полезрението, били максимално активни.

Спайдърмен вече може да се появява във филми за други супергерои

Компаниите Sony Pictures и Disney се съгласиха да поделят собствеността над героя Спайдърмен в сделка, която ще позволи неговата поява ...

Прочети повече

Това означава, че доброволецът фактически не обръщал внимание на това, което се случва около него, и е фокусирал вниманието си на случващото се във филма.

Подобна реакция, която учените наричат "тунелно зрение", се наблюдавала и в редица други области от мозъка, отговорни за разпознаването на зрителни образи.

Както смятат учените, въпросната особеност от работата на нашата нервна система ни помага по-добре да запомняме това, което се случва във важни моменти от живота ни, а също позволява – доста неочаквано – да преживяваме това, което се случва на екрана, сякаш то се е случило в реалността с нас.

Вижте кои са най-добрите филми за 2014 година

Краят на годината е време за равносметки и класации. Кои бяха най-добрите и най-лошите филми за 2014 година? Американският седмичник Ti...

Прочети повече