Мацантини и Кастелито - звезден тандем в изкуството и любовта

С коя от реализациите се гордеете най-много като майка, съпруга или писател?

Маргарет Мацантини: Въпрос на компромиси е със сигурност, защото когато отделям повече време на децата си, а аз често го правя, тогава започвам да отнемам време от писането, тогава това ме прави малко по-тъжна и започвам да не съм толкова добра като майка. Нещо като скачени съдове са и трябва да се запази равновесието.

В крайна сметка нещата си приличат, защото нито в живота, нито в работата съм човек, който си представя нещата предварително. Позволявам си да опитвам, да експериментирам, да вървя напред по този начин и вярвам, че това е начинът. Като писател и като човек живея и творя по един и същи начин.

Отворена съм към света. Винаги съм заслушана в това, което става, и може да се каже, че съм писател на живота. Никога не предвиждам какво ще напиша или как ще се случи. Това е нещо, което ни прави много уязвими като хора, защото ние сме крехки създания. Отворените към живота са много по-изложени, тези които са затворени в себе си, са много по-малко уязвими, но единственият начин за един писател, в моя случай, е да бъдеш отворен, да си заслушан в това какво става, това е начинът да разчупвам стените и го правя всеки ден.

Не мисля, че пиша с главата си, с някаква друга част от себе си, много по-дълбока, и не съм човек, който обича да доминира историите си и не обичам да доминирам и в живота. Давам естественото решение на нещата. Оставям живота да се случва и той се случва.

Какво ви вдъхновява за книгите ви?

М. М.: Всичко. Не съм от хората, които застават пред огледалото, когато пишат, аз заставам пред отворения прозорец и съм отворена към света. Не бих казала, че се харесвам толкова, че да гледам себе си, по-скоро бягам от себе си и писането е моят начин на бягане. Пиша, за да забравя себе си.

Какво ви накара да преминете от театъра към киното?

Серджо Кастелито: Актьорската професия е прекрасна, но идва един момент, в който започваш да интерпретираш себе си. В онези години нещата в театъра в Италия бяха разпределени и просто усетих желание да опитам.

Мисля, че по някакъв начин отворих пътя на този пасаж в Италия от театъра към киното. По същия начин след това преминах съм режисурата, защото усещаш нуждата да научиш още, отново да си ученик. Би трябвало това да е намерението на всеки артист – да започне от начало и да изпита страх отново.

Избирате ли ролите, които играете?

С. К.: Да, винаги съм избирал. Успехът е това, да избереш мястото, където искаш да отидеш сутрин, за да работиш. Избирал съм винаги, някой път заради ролята, друг път – заради режисьора, понякога – заради парите. Но винаги след направения избор съм защитавал филмите, които съм избирал.

Тази професия е толкова изпълнена с привилегии, че наистина ненавиждам актьорите, които се оплакват от това, което вършат.

В два от филмите ви („Не мърдай“, „Да дойдеш на света“) се спирате на Пенелопе Крус. Защо точно на нея?

С. К.: В началото това не ми беше желанието. Тогава тя беше с Том Круз, красива, звезда... Но направихме проби и тя се държа много смирено и даде голямо доказателство за актьорска игра.

Бихте ли поверили съпруга си в ръцете на красива актриса за любовна сцена?

М. М.: Много пъти се е случвало. Но понеже аз бях написала тези сцени, нямаше какво толкова да казвам. Приемам, добре е да може да се играят такива роли.

След като жена ви пише книги, а вие ги режисирате, кой командва вкъщи?

С. К.: Командва Мацантини! Много обичам да се подчинявам, много е удобно да се подчинявам.

М. М.: Много е удобно да се правиш, че се подчиняваш! Във всичките ни спорни ситуации, в които сме излагали, когато аз излагам моите аргументирани доводи, мисли и дълбоки аргументи защо съм права, той ме слуша и накрая ме разбива с едно: „Права си!“ и после продължава да си прави това, което си е правил.

Каква е тайната на брака ви?

С. К.: Това е една дълбока доброта, човешка доброта, което за нас идва на първо място. Да, и двамата сме артисти, всеки със своето его, но нещото, което винаги сме поставяли над всичко, е това дълбоко желание да сме заедно, при това във всеки един смисъл.

М. М.: Серджо има предвид под доброта това да бъдеш винаги на разположение на другия, но искам да допълня, че това е и общият поглед към света.

Любовта е...

С. К.: Маргарет и децата ни...

М. М.: За мен? Той, разбира се! Животът е една огромна любовна история. Когато си отворен към любовта, всичко, което докоснеш, се превръща в любов.

Какво ще е посланието на бъдещия ви проект?

Ще бъде любовна история, свързана с една голяма зависимост на обществото днес – парите. Парите като стремеж за щастие и сигурност, които всъщност не ти дават никаква сигурност.

 

В рамките на първия кино-литературен фестивал CineLibri днес, 6 ноември от 17:30 ч. в Дом на киното ще се състои прожекция на разтърсващата филмова притча „Да дойдеш на света”, а на 7 ноември от 20:00 ч., кино Одеон - прожекция на киношедьовъра „Не мърдай” по романа „Чуй ме”. Ще има дискусия, подписване на книги и още много кино-литературни вълнения, които не търпят предварителна разгласа.