Мика Каурисмаки с Наградата на София на 25-ия София Филм Фест

„Чувствам се не кинорежисьор, а киноантрополог - обичам да пътешествам, да наблюдавам и изследвам света и хората през камерата, а впечатленията запечатвам на лента“, разказва за влечението си към киното Мика Каурисмаки.

Той е роден през 1955 година и е по-големият брат на Аки Каурисмаки, чиято ретроспектива представихме в програмата на 24-ия СФФ. Мика става известен със своите филми „Хелзинки-Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008), които публиката на София Филм Фест ще може да види на голям екран.

Мика Каурисмаки завършва кино в Мюнхен, а първият му филм „Лъжецът“ (1980) се превръща в сензация във Финландия буквално за една вечер. Това е и началото на филмовата кариера на братя Каурисмаки - двамата започват нова ера във финландското кино. Мика, Аки и група техни приятели основават компанията „Villealfa Filmproductions“, която продуцира забележителни нискобюджетни филми. През 90-те години Мика основава собствена компания „Marianna Films“. Фестивалната публика у нас ще види и „Ненужните“ (1982), отличен с финландската награда „Юсси“ за най-добра режисура – роуд муви за двама мъже и жена, които шофират из страната, докато ги преследват група престъпници и полиция.

През 1990 година Мика Каурисмаки потегля към джунглите на Южна Америка и заедно със Самюъл Фулър и Джим Джармуш създават документалния филм „Тигреро: Филм, който никога не беше направен“ (1994), удостоен с Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале. През 1998 Мика Каурисмаки заминава за САЩ и там събира звезден екип от актьори, за да заснеме най-голямата си продукция „Ел Ей без карта“ (1998) с имена като Дейвид Тенант, Джули Делпи и Джони Деп.

В продължение на 30 години режисьорът пътува между Хелзинки и Бразилия, където открива любовта на живота си – своята съпруга: „Отидох за една седмица в Бразилия, хареса ми и останах. Финландия ми е малка - всичко си прилича, независимо къде пътешестваш из страната“. Мика Каурисмаки прави и много документални филми в Южна Америка като „Музиката на Бразилия“ (2002), „Добре дошли в Сао Пауло“ (2004), „Музиката на Рио: Бразилейриньо“ (2005), а „Мама Африка“ (2011) е документален разказ за първата чернокожа изпълнителка, спечелила „Грами“ през 1965 година, южноафриканката Мириам Макеба.

Представен като проект на София Мийтингс, „MURINA“ получи „Златна камера“ в Кан

Дебютната творба на младата хърватска режисьорка Антоанета Аламат Кусянович бе селектирана за участие в прочутата „Петнайсетдневк...

Прочети повече

Най-новият филм на Мика Каурисмаки „Една спокойна нощ“ (2020), който ще представим в програмата на 25-ия СФФ, е сниман по време на пандемията, през април миналата година.

„Всичките ми други проекти бяха поставени на пауза и затова решихме да направим този филм. Той не е точно за вируса, но действието се развива във времето на тази странна пандемия“, обяснява режисьорът, а за снимачна площадка избира „Корона бар“ – едно от култовите заведения, които държат двамата с брат му Аки в Хелзинки. Всъщност Мика Каурисмаки разчита отново на актьорския състав от „Тримата мъдреци“ и среща публиката с трима не особено мъдри мъже, които се събират по време на пандемията, намирайки убежище в „Корона бар“.

„След „Тримата мъдреци“ говорихме за създаването на друг филм по същия метод и започнахме да го подготвяме. Трябваше да снимаме в Дубай и тези финландци да се съберат в някой бар, да си говорят за своите лични кризи. През март 2020 все още планирахме да пътуваме, да търсим места за снимки, а след това дойде локдаунът. Актьорите вече бяха работили върху героите си, затова решихме да не губим време и да го заснемем. Имаше коронавирус, но имаше и Corona Bar. Връзката изглеждаше добра“, разкрива още Мика Каурисмаки, а премиерата на „Една спокойна нощ“ е в конкурсната програма на международния филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин.

ФИЛМИТЕ на Мика Каурисмаки ще бъдат представени на публиката в София по време на есенното издание на 25-ия София Филм Фест през септември 2021.