Портретът на един художник

Вероятно Ив Сен Лоран е Дизайнерът на 2014г.*, ако се съди по броя посветени на него автобиографични драми -  Saint Laurent  - с очаквана премиера през октомври (реж. Бертранд Бонело) и Yves Saint Laurеnt  (реж. Жалил Леспер)  - показват сцени от личния живот и творческата работа на родения в Алжир французин. 

 „Показват“ е нарочно подбрана дума що се отнася до втория от изброените филми -  Ив Сен Лоран (Yves Saint Laurеnt), част от програмата на 18-ия София Филм Фест.

Обратно на твърдението в описанието, този филм в действителност не “проследява двадесет години от живота на творческия гений“, а по-скоро представлява низ от импресии, които създават контекст и обратното – получава се вид особена дедукция. 

 В голяма степен за развитието на образа извън конкретно показаното във филма, 

допринася много доброто превъплъщение на Пиер Ниней. Вероятно пъровоначално незапознатият със Сен Лоран зрител, който след филма реши да се поинтересува от историята на дизайнера, при вида на архивните снимки, ще се впечатли още веднъж от Пиер Ниней и постигнатата прилика с Лоран. 

 Саундракът е добър – в някои случаи с резкия контраст между епохите напомня на  „Мария Антоанета“ на София Копола. Голяма част от него е поверена на тромпетиста Ибрахим Малуф, който е успял да създаде филмова музика, отличаваща се не само с качеството си, но и вписваща се перфектно в епохата на филма. Остава въпросът, ако музикалното оформление прави такова добро впечатление, дали всъщност не се измества малко центърът на внимание от случващото се на екрана. 

 Изобщо - филмът успява да замисли зрителите без значение от техния пол и интереси от висшата мода. В допълнение на биографичните факти и красивите облекла, той съдържа и няколко момента от по-общ характер, които са подходяща тема за разговор: 

 -         Във вече споменатия импресионистичен стил пред камерата няколко пъти се задържат лицата на тъмнокожи модели – въпреки че във филма не се споменава изрично, факт е, че Ив Сен Лоран е първият дизайнер, който кани тъмнокожи манекени за участие в представянето на колекциите си.

-          В началото на филма Пиер Берже/ Гийом Галиен – преданият партньор на дизайнера, се запътва за участие в аукцион, където индиректно ще държи чукчето. И наистина – двамата с Ив Сен Лоран явно не са инвестирали предимно в ходене до Маракеш и взимане на наркотици (в определен момент от филма, човек може да остане и с такова впечатление), а са създали забележителна колекция от предмети на изкуството, разпродадена през 2009 г.  от Christie’s за над 340 милиона евро. Сред експонатите са картини на Пикасо и Матис, като с продажбата на “Les coucous, tapis bleu et rose”  Матис бие собствения си световен рекорд от 2007 г. за най-скъпо продадена творба и картината с вазата се продава за 36 милиона евро. 

 -    През 1965 г. Ив Сен Лоран проектира знаковите си Мондриан-рокли. Преди да замине за Америка и да се посвети на рисуването на джаз-парчета – пулсиращи прекъснати цветни линии, експерименти с тиксо и ротирани квадрати, Мондриан използва черните дебели, характерни за кубизма линии, но ги изправя напълно, създава структура и отчасти запълва пространството между  тях с цвят. Ив Сен Лоран, макар (или именно бидейки иновативен) в класическото, тук се обръща към този по-познат период на Мондиран и използва структурата за изграждането на облекло, бивайки сам художник – в конктретния случай, а и през цялото време.

А Мондриан пък започва като импресионист...** 

 *Преди 5 години Коко Шанел  беше причина за премиерита на два почти едноименни филма в рамките на няколко месеца. През 2013г. Карл Лагерфелд заснема кратък филм на същата тема с участието на Кийра Найтли - https://www.youtube.com/watch?v=0o9dTCl0hkY 

**И това не е точно така, защото в действителност първите опити на Мондриан са свързани с репродукции на религиозни изображения – ангелчета и цветя, които той, заедно с баща си изработва -  с комерсиални цели. Но и Ив Сен Лоран не се ражда асистент на Диор – преди това преминава през момчешки католически пансион и сигурно е нарисувал някое и друго цвете с надпис... 

Режисьор - Жалил Леспер

Сценарий - Жалил Леспер, Жак Фиески, Мари-Пиер Юстер, по романа на Лоранс Бенаим

Оператор - Томас Хардмайер

В ролите - Пиер Ниней, Гийом Галиен, Шарлот льо Бон, Лора Смет, Мари дьо Вилпен

Продуцент - Яник Болоре 

Продукция - WY Productions

19.03.2014

Euro Cinema - 21:15часа; 

20.03.2014

Cinema City - 19:00часа; 

24.03.2014

Дом на киното - 20:30часа ;

Автор: Елисавета Петрова