Парите, които Гърция иска от Европейския механизъм за стабилност не са пари, които се дават, за да бъдат похарчени, а рефинансиране на стари заеми.
Това каза пред БНР Лъчезар Богданов от Индъстри уоч. Според него не може да има „подстригване“ на дълга от официалните кредитори.
"Това е на практика да платим стар дълг с нов дълг, но дългът остава. Няма увеличение на дълга в смисъл на нов дълг. Този нов заем всъщност ще позволи на Гърция да си плати старите заеми", допълни той.
Икономистът отхвърли твърдението, че част от гръцкия дълг трябва да бъде опростена, тъй като размерът му е твърде голям, за да бъде обслужван.
"България в края на 1996 г. беше в същото положение - имаше същото ниво на дълг спрямо икономиката. Пък някак си почти го изплатихме", заяви той.
От доклада на МВФ става ясно, че за да има подобряване на ситуацията в Гърция са необходими Структурни реформи, реформа на данъчната администрация и дисциплина в публичния сектор и приватизация, обясни Богданов. За миналата година постъпленията от приватизация в Гърция са били 2 пъти по-малко отколкото в България в края на 90-те. Това е отказ от приватизация, допълни той.
Българският брутен външен дълг в частният и публичният сектор е малко под 100% от БВП, но голяма част от него всъщност са реални инвестиции в българската икономика на чужди компании, каза Богданов.
"Гръцкият проблем е толкова голям финансово, че, за да може Гърция да не зависи от европейската солидарност, някой трябва да плати огромна сума, която е непосилна за никой, освен може би за Китай. Гърция дължи толкова, колкото са, да речем, валутните резерви на Бразилия, на Русия или на Индия", заяви той.
