Глобалното затопляне е причина за 1/3 от смъртността поради жеги

Новото проучване на международен екип от 70 експерти е едно от първите - и най-голямото - за разглеждане на вече настъпилите последици за здравето.

"Очакваме този дял да продължи да расте и в бъдеще, ако човечеството не се адаптира към тези условия или не спре глобалното затопляне. През последните години средните температури на Земята са се повишили само с един градус по Целзий, което е относително малко в сравнение с това, което ни очаква в бъдеще, ако емисиите продължават да растат“, каза Ана Виседо-Кабрера, изследовател от университета в Берн (Швейцария), цитирана от пресслужбата на LSHTM.

Едно от основните последствия от глобалното затопляне са така наречените екстремни метеорологични явления. С този термин учените назовават периодите на необичайно високи температури през зимата, горещи вълни през лятото, седмични проливни дъждове, засушавания и други явления, свързани с "неправилно" време. Ярки примери за това са наводнението в Кримск през 2012 г. и летните горещини в Русия през 2010 г.

Учените прогнозират, че честотата на подобни явления в бъдеще само ще нараства и те ще засягат все повече региони на Земята. Според медиците това ще доведе до рязко увеличаване на смъртността – всеки допълнителен градус топлина през лятото ще увеличи броя на смъртните случаи с 5%. Авторите казват, че в световен мащаб се очакват до над 100 000 смъртни случая, свързани с топлината, годишно.

Последици от глобалното затопляне

Байдън удвои целта за намаляване на емисиите в САЩ до 50-52%

Президентът Джо Байдън удвои амбициите на САЩ за климата преди срещата на върха, обещавайки, че най-голямата икономика в света ще намал...

Прочети повече

Виседо-Кабрера и нейните колеги са получили първите глобални оценки за това доколко климатичните промени вече са повлияли на живота на населението на света през последните години. За да направят това, учените са изследвали как смъртността, температурите и честотата на поява на суши и топлинни вълни в 732 различни части на света, разположени в 43 държави, са се променили през последните години.

Средно глобалното затопляне сега причинява около 37% от смъртните случаи, свързани с необичайно топлото време, но тази цифра варира значително в целия свят. По-специално, тези климатични процеси почти не засягат държавите в Северна Европа и Източна Азия, където те представляват по-малко от 1% от смъртните случаи от топлинни вълни и други температурни аномалии.

От друга страна, тази цифра се оказва много висока за страните от Югоизточна Азия, Южна Европа, Латинска Америка, както и за много големи мегаполиси по света, където делът на подобни смъртни случаи, свързани с последиците от глобалното затопляне, е около 40-76% днес.

В САЩ, Австралия, Франция, Великобритания и Испания този процент е приблизително в съответствие със средния за всички страни, между 35 и 39 процента.

За Мексико, Южна Африка, Тайланд, Виетнам и Чили цифрата се повишава над 40 процента.

Климатичното затопляне довело до възникването на COVID-19?

Глобалното затопляне на климата може да е довело до предаването върху човека на коронавируса, предизвикващ COVID-19, като е осигурило н...

Прочети повече

А за половин дузина държави - Бразилия, Перу, Колумбия, Филипините, Кувейт и Гватемала - процентът на свързаната с топлината смъртност, причинена от изменението на климата, е 60 или повече процента.

От решаващо значение е и способността на населението да се адаптира.

Ако 95 процента от населението има климатик, смъртността ще бъде по-ниска. Но ако нямат или ако фермерите трябва да работят навън при 45°C, за да хранят семействата си, въздействието може да бъде катастрофално.

Дори богатите държави са уязвими: през 2003 г. безмилостната гореща вълна в Западна Европа е отнела 70 000 живота.

Учените се надяват, че събраната от тях информация ще привлече вниманието на властите в тези държави и ще ги принуди да разработят мерки, които да защитят здравето и живота на жителите на тези страни от горещи вълни и други последици от глобалното затопляне. Освен това тези показатели трябва да се вземат предвид при оценката на икономическите щети, свързани с изменението на климата, заключават Виседо-Кабрера и нейните колеги.