Глобалното затопляне е предизвикало опасен процес в Арктика: топенето на вечните ледове превръща някога кристално чистите реки на Аляска в ръждясали, киселинни потоци, пълни с изключително високи концентрации на токсични метали.
Какво се случва в Арктика?
През последното десетилетие мрежа от обикновено девствени сини реки и езера сред живописните планини Брукс Рейндж в Аляска започна да придобива неестествен ръждив оттенък. Изследователите за първи път забелязаха странни оранжеви струи, вливащи се във водата, през 2018 г. Оттогава учените започнаха мащабно разследване, събирайки проби в отдалечени кътчета на региона, достъпни само с хеликоптер.
Както отбелязва екологът Джон О'Донъл от Националната паркова служба на САЩ, подобни процеси стават все по-често срещани, а някои водни басейни визуално наподобяват портокалов сок. Екологичният токсиколог Брет Пулин от Калифорнийския университет в Дейвис отбеляза, че тези оранжеви петна много наподобяват киселинни отпадъчни води от металургични мини. В близост обаче няма мини. Ново проучване, ръководено от екологичния химик Тейлър Евингер, потвърди, че оранжевото вещество се генерира от размразяването на древния арктически пермафрост.
Когато водата се просмуква през замръзнала почва, тя реагира с минерали в скалната основа, които са били заключени в продължение на хилядолетия. Това окисление освобождава опасни елементи - желязо, алуминий, манган, цинк, никел, кадмий и редкоземни метали. Между 2022 и 2024 г. научният екип е събрал проби от шест водосборни басейна. Анализът разкри, че водата в някои потоци е станала по-киселинна и наситена с метали, отколкото промишлените изхвърляния. По-специално, в река Салмоне нивата на метали са регистрирани 70 пъти по-високи от нормалните, дори на почти 100 километра надолу по течението от източника.
Прочетете също: Нещо странно се случи в Арктика през 2010 г.: Учени от НАСА разгадаха мистерията
Основната причина за този процес е рекордно горещото лято на 2019 г. в Аляска, последвано от необичайно снежна зима. Дебелият слой сняг действаше като изолатор, предотвратявайки повторното замръзване на земята, позволявайки на топящата се вода да проникне на значителни дълбочини.
Това явление е било документирано преди това в Канада и други региони по света. Токсичните елементи разрушават местните екосистеми: учените вече документират смъртта на растителността в близост до тези реки, както и изчезването на ценни видове риби като сьомга и бяла риба. Това представлява сериозна заплаха за местните арктически общности, чието оцеляване зависи пряко от здравето на местните водни пътища. В планинската верига Брукс досега са избегнати тежки последици, но учените настояват, че сме изправени пред нова, тревожна реалност на изменението на климата.
Междувременно друго проучване установи, че сезонът на топене на арктическия лед се е удължил с приблизително 40 дни от 1979 г. насам. Тази тенденция обаче внезапно спира около 2010 г. и оттогава сезонът на топене остава приблизително стабилен, според ново проучване, ръководено от НАСА, съобщава Portfolio.
