В Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) "постъпват жалби, сигнали и възражения от граждани, местни власти и организации, в които се поставят различни въпроси" за възобновяемата енергия, "включително относно възможни въздействия върху здравето и качеството на живот, шум, вибрации, нискочестотен шум и инфразвук, електромагнитни полета, светлинни въздействия и други физични фактори".
Още: Провал в синхронизирането на законодателството: ЕК започна наказателна процедура срещу България
С този аргумент МОСВ защити своя позиция от 11 септември, свързана с изграждането на инфраструктура за вятърна и слънчева енергия - настоящето и бъдещето в световен мащаб на фона на проблемите с глобалното затопляне и доказано тровещите здравето топлоелектроцентрали. В позицията си тогава министерството заяви, че "предлага нов подход за планиране на развитието на вятърната и слънчевата енергия". В публикацията МОСВ заявяваше, че подкрепя развитието на възобновяемата енергия, но същевременно посочваше, че то трябва да се осъществява при ясни правила за защита на човешкото здраве. В заключение бе записано: „Развитието на ВЕИ обаче не може да бъде за сметка на здравето на хората, земята, от която произвеждаме храна, и природата".
В публикацията се посочваше още, че разработваният подход трябва да отчита „местата, в които съществуват ограничения или риск от конфликт с човешкото здраве", както и че междуведомствена работна група "ще анализира нормативната рамка, включително по отношение на минималните отстояния от населени места и други обекти, подлежащи на здравна защита".
Още: "ВЕИ капанът", в който сме се хванали с Гърция: Най-много солари, а най-скъп ток
Това повдигна въпрос от страна на депутата от "Демократична България" Владислав Панев към екоминистъра Росица Карамфилова-Благова. Той я попита писмено: кои конкретни рискове за човешкото здраве, свързани с изграждането и експлоатацията на вятърни и слънчеви енергийни обекти, има предвид Министерството на околната среда и водите в посочената публикация, на какви научни, медицински и експертни данни се основава оценката за тези рискове, за кои видове обекти и при какви условия са установени, какви конкретни нормативни ограничения или минимални отстояния от населени места и други обекти на здравна защита се обсъждат от междуведомствената работна група?
Снимка: Getty Images
Още: ВЕИ в България вече произвеждат почти половината електроенергия
МОСВ: Сигналите сами по себе си не са доказателства за здравен риск
На 28 септември министърът отговаря писмено, че сигналите за шум, вибрации, нискочестотен шум и инфразвук, електромагнитни полета, светлинни въздействия и други физични фактори "не представляват сами по себе си доказателство за наличие на здравен риск или за причинно-следствена връзка между конкретни ВЕИ обекти и здравни увреждания".
Но "разглеждането на тези въпроси в рамките на компетентните институции представлява неразделна част от превантивния и основан на доказателства подход при разработването на политики и планирането на дейности с дългосрочно въздействие върху територията", добавя Росица Карамфилова. В тази връзка в работата на междуведомствената група са включени и Министерството на здравеопазването, и Националният център по обществено здраве и анализи, "с оглед осигуряване на необходимата експертна оценка по въпросите от компетентността на здравните институции".
Целта на работната група е да извърши "комплексна оценка на наличните научни и експертни данни, приложимата нормативна уредба и компетентностите на отделните институции и въз основа на това да прецени дали са необходими допълнителни превантивни мерки", казват от министерството.
Още: Планината е огромен слънчев панел: Пример от Китай за ВЕИ и зелена енергия (ВИДЕО)
Минималните отстояния от населени места: работната група още няма предложения
Към настоящия момент работната група не е приключила своята работа и не е формирала общи предложения относно конкретни стойности на минимални отстояния или относно въвеждането на други предложения. "Следователно предприетите действия не следва да се разглеждат като реакция на извънредна или необичайна ситуация", посочва Карамфилова.
Снимка: БГНЕС
"Съобразяването на различни секторни интереси, анализът на потенциалните въздействия, включването на компетентните институции и използването на научна експертна информация са присъщи на доброто стратегическо планиране. Това е особено важно при политики с дългосрочен ефект, в т.ч. върху енергийната система, околната среда и земеползването", допълва тя.
Още: Огромната невидима заплаха за Европа в сценарий на война
"В този смисъл подходът, представен в публикацията на МОСВ от 11.09.2026 г., следва да бъде разбиран не като отстъпление от националния приоритет за ускорено развитие на възобновяемата енергия, а като стремеж то да бъде планирано по начин, който създава предвидимост за инвестициите, и едновременно с това отчита всички относими обществени интереси", заявява министърът.
Разглеждането на развитието на ВЕИ в рамката на "предварително, координирано и основано на конкретни данни стратегическо планиране" създава възможност за "определяне на ясни правила, за своевременно отчитане на потенциалните взаимодействия между различните дейности и за постигане на необходимия баланс между развитието на енергетиката, опазването на природата, защитата на човешкото здраве и останалите законово защитени обществени интереси. Именно такъв комплексен и координиран процес съответства на принципите на доброто стратегическо и пространствено планиране и осигурява висока гаранция, че решенията за дългосрочното развитие на ВЕИ се основават на достатъчна информация, компетентна експертиза и предварително отчитане на всички съществени фактори", пише в отговора ѝ, наличен в деловодството на Народното събрание.
