Забавянето на темповете на глобалното затопляне е само краткотрайна пауза в дългосрочната тенденция към покачване на температурите, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес, позовавайки са на съвместен доклад на две от водещите научни организации в света - Националната академия на науките на САЩ и Британското кралско дружество.
След изключително топлата 1998 г. се наблюдава краткотрайно забавяне на затоплянето на повърхността на планетата заради фактори като поглъщане на повече топлина от океаните, по-голямо замърсяване на въздуха, което спира слънчевите лъчи, вулканични изригвания, предаде БТА.
Забавянето на глобалното затопляне окуражи скептиците, които подлагат под съмнение доказателствата за климатичните промени, да задават въпроса дали наистина е необходимо пренасочването на сериозни инвестиции от изкопаемите горива към подкрепяните от редица експерти възобновяеми източници на енергия.
Авторите на настоящия доклад обаче са "твърдо уверени", че затоплянето на планетата ще продължи през този век, причинявайки повече екстремни климатични бедствия като топлинни вълни, суши и покачване на океанското ниво.
В доклада от 36 страници се посочва, че макар темповете на затопляне да са по-бавни след 2000-та година, отколкото през 90-те години на миналия век, това не отрича 150-годишните наблюдения, които показват, че светът се затопля. Авторите му отбелязват, че над 90 процента от топлината, уловена от парниковите газове, по-късно се абсорбира дълбоко в океаните.
Това за кратко забавя затоплянето на повърхността, но не е дългосрочна тенденция.
"Разполагаме с достатъчно доказателства за необходимостта от спешни мерки", казва президентът на Британското кралско дружество сър Пол Нърс.
Натрупването на парникови газове в резултат на човешката дейност, основно от изгарянето на изкопаеми горива, затопля атмосферата и океаните, повишава океанското ниво и допринася за топенето на арктическия лед, се посочва още в доклада в подкрепа на отдавнашното схващане на Междуправителствения съвет за измененията в климата към ООН.
Експертите прогнозират, че температурите ще се повишат с между 2,6 и 4,8 градуса по Целзий до 2100 г., ако не бъдат взети спешни мерки за ограничаване на парниковите газове. От 19-и век температурите са се повишили с около 0,8 градуса по Целзий.
