Изпратихме поредната година с температурни рекорди и за съжаление и наводнения, които взеха човешки жертви. Климатичните промени правят природните явления непредвидими - някъде е суша, а друга част на страната страда от водната стихия. България все по-често живее в климатичния парадокс на редуващи се суши и внезапни, разрушителни порои при почти непроменено годишно количество на валежите. Наводненията и засушаванията не са противоположности, а двете страни на една и съща климатична промяна, пише в своя статия за Климатека проф. Емил Гачев.
Учени: Почти половината от плажовете ще изчезнат до края на века
Новото "нормално"
Това „ново нормално“ изисква не реакции след всяко бедствие, а дългосрочна промяна в начина, по който мислим, планираме и управляваме водните ресурси. Колкото по-топла е атмосферата, толкова повече енергия се натрупва в нея. При повишаване на глобалната температура с всеки 1°C, количеството влага във въздуха нараства средно със 7%.
Стряскащо: Амазонските гори влизат в състояние, непознато за Земята от милиони години
От друга страна във всяка изпарена водна частица се съдържа известно количество енергия, взета от изпаряващата среда – била тя океан или суша. Така изпарението непрекъснато зарежда атмосферата с колосални количества енергия – именно тя задвижва всички атмосферни процеси.
Тревожно: Най-големият доскоро айсберг в света е пред пълен разпад и това се вижда от Космоса
Колкото повече е тази енергия, толкова по-интензивни стават метеорологичните явления: валежи, бури, градушки и ветрове. Но между тях нараства и другата крайност – по-продължителни и по-тежки периоди на засушаване.
Новият ритъм на валежите в България
В България този ефект от климатичните промени се съчетава и с изменения в атмосферната циркулация, което постепенно променя режима на валежите – увеличават се валежите през студеното полугодие за сметка на тези през топлото. На този етап годишните количества валежи се променят сравнително слабо. По-дългосрочните прогнози обаче сочат известно намаляване на общите суми на валежите. В комбинация с нарастващите температури това очертава сериозна дългосрочна тенденция към засушаване в цялата страна.
За бъдещите поколения: Първото хранилище за ледници е факт (ВИДЕО И СНИМКИ)
Особено притеснителна е изявената тенденция, най-вече през пролетно-летния период, валежите да стават по-редки, но значително по-интензивни. Докато преди 30–40 години в по-голямата част от страната рядко се наблюдаваха периоди без дъжд, по-дълги от 7–8 дни, днес 15–20 дневните засушавания вече са често явление. В отделни случаи и на някои места безвалежните периоди достигат дори два, а понякога и два и половина месеца. Това „ново нормално“ означава много по-голям стрес за природните екосистеми, земеделието и водните ресурси.
Полетите с частни самолети на богатите съсипват усилията в борбата за климата
Какво ни очаква занапред?
Прогнозите са за задълбочаване на очерталите се в последните години тенденции. Разбира се, валежите имат и краткотрайна цикличност с редуване на по-сухи и по-влажни периоди от по няколко години. Не е изключено известно увеличаване на количествата до края на десетилетието. Трендът към учестяване на интензивните валежи обаче ще се запази.
Едно сравнително ново явление (или поне сериозно зачестяващо) е увеличаването на валежите в есенните месеци, и то с честа проява на проливни дъждове. Основен “виновник” за това са извънредно високите температури на водата в Средиземно и Черно море през август-октомври.
2025 г. - най-горещата в историята на Норвегия
На фона на вече изстиващата след летните жеги земя, топлата водна маса е генератор на силно изпарение, и всяко преминаващо над тези акватории атмосферно смущение може да прерастне в циклон, подобен на тропичните урагани от малките географски ширини. Именно тези бури допринасят най-много за увеличаването на есенните валежи.
Но това не са благодатните, равномерни дъждове, от които изсушената след дългото лято земя има нужда. Това са порои, които карат реките да преливат от коритата си, разрушават инфраструктура, подкопават брегове, активират свлачища и срутища и все по-често водят до тежки щети и реална заплаха за човешкия живот.
Наводнения, градушки, суши, ураганни ветрове: Какво чака България през 2026 г.?
Когато климатът удря всекидневието
Това „ново нормално“ се превръща в сериозно изпитание за земеделието и питейното водоснабдяване, особено на фона на тежкото състояние на водопреносната инфраструктура у нас, при което до потребителите не достига близо половината от подадената вода. В страна с остарели мрежи и големи загуби климатичните крайности вече не са само природен феномен, а дълбок социален и икономически проблем. Последствията са многопосочни – щети по растенията и земеделските култури, сериозни материални разрушения, загуби на човешки живот и ускорена ерозия на почвите, причинявана както от наводненията, така и от продължителните засушавания.
Адаптация вместо кризисни реакции
През последните години се изговори много за необходимите действия и решения. Основните насоки са добре известни и не изискват нови открития, а последователност и постоянство.
Ключовата дума е адаптация – пригаждане на отводнителната инфраструктура към по-високи максимални водни количества, сериозно намаляване на загубите по водопроводната мрежа и по-разумно, дългосрочно управление на водните ресурси. В условията на нарастващи температури и по-чести засушавания става все по-наложително и въвеждането на реална икономия на вода – както в промишленото производство, така и в битовото потребление. Водата вече не е даденост, а ограничен ресурс, който трябва да се управлява целенасочено.
За доброто на всички: ЕС в готовност да се откаже от петрола, газа и въглищата
Наред със системните мерки, решаващо значение има и човешкото поведение. В горещите и сухи периоди отговорността на всеки от нас е ключова за ограничаване на риска от пожари – чрез елементарни, но често пренебрегвани действия: да не се хвърлят незагасени цигари, да не се изхвърлят отпадъци сред природата, да не се палят стърнища и боклуци, а нарушенията да се санкционират строго и последователно.
В дългосрочен план най-важната инвестиция остава възпитаването на децата в отговорност към природата и опазването на горските и водните ресурси – защото адаптацията не е еднократна мярка, а траен обществен процес.
Последните 3 години са най-топлите в историята
Основният извод е ясен: вече не можем да си позволим да мислим за решенията едва след като проблемът се е разразил – когато има жертви, разрушения, опожарени гори и хора, останали без вода. Реактивният подход се оказва все по-скъп и все по-недостатъчен.
В условията на променящ се климат управлението на водата, земята и горите трябва да бъде целогодишно, системно и последователно, а не кампанийно и кризисно. Природата няма повече да толерира нашето безотговорно поведение – и цената на това вече я плащаме. Всяко дърво, всяка тревичка и всяка капка вода имат значение.
Снежинките като екзотика: Климатичните промени ни отнеха бялата Коледа (ГРАФИКИ)
Снимки: iStock
