Три римски чуми са свързани с резки застудявания

3767
Три римски чуми са свързани с резки застудявания
Снимка: Thomas Cole / Public Domain

Международен екип от изследователи под ръководството на Карин Зоневелд, палеоокеанограф от университета в Бремен (Германия), и Кайл Харпър, историк от университета в Оклахома (САЩ), е публикувал статия в списанието Science Advances с резултатите от анализ дънни седименти от залива Таранто.

ОЩЕ: Учени разкриха тайната на гибелта на древни цивилизации

Заливът се намира в северната част на Йонийско море, в южната част на Апенинския полуостров. Теченията в тези места са такива, че водите от северния бряг на Адриатическо море попадат в Таранто, където на свой ред се влива река По, пресичаща северната част на полуострова. С това авторите на статията обясняват мястото на вземане на проби за изследване.

Учените са свързали слоевете седимент с конкретни години. Най-ранната е 200 г. пр.н.е. (късна Римска република), най-късната – около 600 г. от н.е. (по това време от Рим е останала само Източната Римска империя).

Изследователите се интересували как се е променил климатът през това време. За да реконструират температурата и количеството на валежите, те се обърнали към особен вид водорасли – динофлагелати, чиито останки са се запазили в седиментните скали.

Жизненият цикъл на тези организми е много чувствителен към температурата и валежите. През есента те преминават в латентно състояние, известно като циста, и в тази форма се съхраняват във вкаменелости. Тъй като различните видове имат различни предпочитания, учените могат да преброят кои видове динофлагелати са процъфтявали през дадена година.

Например в по-студени години има по-студенолюбиви видове. В периоди на обилни валежи, когато речната вода носи допълнителни хранителни вещества в морето, са по-често срещани други, топлолюбиви видове. Установените по този начин застудявания били насложени върху хронологията на Рим и дали неочаквани резултати.

В периода между 200 и 100 г. пр.н.е. климатът е бил стабилен, а след това е последвала поредица от кратки застудявания. Между 160 и 180 г. от н.е. е настъпил доста студен период. Той съвпаднал с Антониновата чума, или чумата на Гален – епидемия, донесена в Империята от войски, завръщащи се от неуспешната война с Партия.

ОЩЕ: Чумата унищожила икономиката на голяма част от Западна Европа, но пожалила Източна

Възможно е Антониновата чума изобщо да не е била чума. Древните историци описват симптоми като треска, диария и гнойни пъпки по кожата. Съвременните учени смятат, че това може да е било едра шарка или мутирал щам на морбили. Дион Касий пише, че в пика на епидемията в Рим са умирали две хиляди души на ден – една четвърт от заболелите, което не е съвсем типично за едра шарка.

Друг студен период е настъпил през 245 – 275 г. сл.Хр. И той отново съвпада с епидемия, известна като Киприанова чума. Според историческите записи болестта причинявала повръщане, диария и понякога гниене на крайниците. Тя обхванала Рим, Гърция, засегнала Александрия и Картаген. И отново учените не знаят какво е причинило тази болест. Те предполагат, че може да е било морбили, едра шарка или някаква хеморагична треска.

И накрая, екологичните данни свидетелстват за поредно захлаждане след 500 г. от н.е., съвпадащо с късноантичната малка ледникова епоха, известна от други климатични данни. А през 541 г. възниква първото огнище на бубонна чума в историята –Юстиниановата чума, пандемия, засегнала цяла Европа, големи части от Азия и Северна Африка.

Съществуват много причини, поради които епидемиите от заболявания и климатът могат да бъдат свързани, добавят авторите на изследването. При застудяване животните, служили като преносители на болести, се стичали в градовете и колкото повече ставали, толкова по-голяма била вероятността да заразят хора.

ОЩЕ: Чумата - катастрофа с парадоксални последици

Учените отбелязват, че в такова селскостопанско общество като Древния Рим селяните може да не са успявали да отглеждат достатъчно реколта през студените периоди. Това е довело до недохранване и хората са станали по-податливи на болести.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от КЛИМАТ:

Доклад: Развитите икономики с рекорден спад на вредните емисии (ГРАФИКА)

Горещи вълни удрят гърбатите китове в северната част на Тихия океан (ВИДЕО)

Нашествието на миризливките - колко опасни са те? (СНИМКИ)

Между 11 000 и 14 000 души умират всяка година заради мръсния въздух в България

Очакван рекорд: Преживяхме най-топлия януари (ГРАФИКИ)

Как дезинформацията засилва радикалното мислене за климатичните промени

"След утрешния ден": климатолози прогнозират замръзване на Европа

Учени искат добавяне на категория 6 за ураганите

Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца

Сушата на Гренландия може да се издига по-бързо от покачването на морското равнище

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com