В Чернобилската забранена зона е открита черна плесен, която не само понася високи нива на йонизираща радиация, но вероятно и се възползва от нея, според публикация в научното списание ScienceAlert.
Гъбата, която расте в Чернобилската забранена зона
Според публикацията, след аварията в четвърти блок на Чернобилската атомна електроцентрала преди близо 40 години, зоната на забрана се е превърнала в дом на много живи организми, които са се адаптирали към екстремните условия. Един от тях е черната гъба Cladosporium sphaerospermum (по същество вид мухъл), която расте по вътрешните стени на една от най-радиоактивните сгради в света.
Учени: Гъба от Чернобил може да спаси хора в Космоса
Първите мащабни проучвания започват в края на 90-те години на миналия век, когато екип, ръководен от украинската микробиологичка Нели Жданова, изследва убежището над разрушения реактор. Там учените откриват цяло съобщество от гъби – общо 37 вида. Най-разпространената сред тях е Cladosporium sphaerospermum, която също така показва едни от най-високите нива на радиоактивно замърсяване.
Впоследствие изследователи, водени от радиофармаколога Екатерина Дадачева и имунолога Артуро Касадевал, открили, че йонизиращото лъчение не само не вреди на тази гъба, както на повечето други организми, но всъщност може да насърчи растежа ѝ. Това довело до хипотезата за така наречената „радиосинтеза“ – процес, при който меланинът в гъбичните клетки потенциално играе роля, подобна на хлорофила в растенията, преобразувайки радиационната енергия в нещо полезно за организма.
Кучета със синя козина са забелязани в Чернобил: Изненадващ ефект от оцеляването (СНИМКИ)*
ScienceAlert обаче отбелязва, че тази теория все още не е окончателно потвърдена и учените все още не са доказали „действителен радиосинтез“. Въпреки десетилетията изследвания, учените все още не могат да обяснят дали гъбата действително използва радиация като източник на енергия или необичайното ѝ поведение е просто механизъм за оцеляване в екстремни условия.
„Знаем, че тази скромна, кадифено-черна гъба прави нещо невероятно изобретателно с йонизираща радиация, за да оцелее и може би дори да се размножи на място, твърде опасно за безопасното обитаване от хората“, заключава публикацията.
Животът в Чернобилската зона
Противно на първоначалните очаквания, Чернобилската зона никога не се е превърнала в биологична пустиня – там активно процъфтява дивата природа. Учените отбелязват, че именно отсъствието на хора след евакуацията е позволило на природата да се възстанови, въпреки че радиацията продължава да уврежда организмите, причинявайки мутации и аномалии.
Проучванията показват постепенни адаптации при живите същества, като например по-тъмните жаби с повишени нива на меланин, но учените спорят дали това е реакция конкретно на радиация или други замърсители.
След бедствието през 1986 г. обширна зона около атомната електроцентрала е обезлюдена по време на задължителната евакуация. Този аспект е ключовата причина за бунта на дивата природа, наблюдаван в момента в зоната на забрана.
Учени, изучаващи дивия свят на Зоната, потвърдиха, че радиацията наистина влияе негативно на местните организми. Макар че не говорим за чудовища от S.T.A.L.K.E.R., мутанти със сигурност присъстват. Изследователите са документирали странни, изкривени дървета, лястовици с ракови тумори.
Учените предполагат, че живите същества в Зоната постепенно се адаптират към условията на висока радиация. Би Би Си, по-специално, цитира примера с дървесните жаби. Проучване , публикувано през 2022 г., установи, че жабите в Зоната на забрана са станали средно по-тъмни на цвят от представителите на същия вид извън нея. Хипотезата е, че тъмният цвят, показващ по-високи нива на меланин в тялото, може по някакъв начин да действа като защитна бариера срещу радиацията. В научната общност обаче продължават дебати дали това наистина е реакция на висока радиация, а не на нещо друго, като например тежки метали, с които Зоната е също толкова замърсена.
Чернобилската забранена зона се превръща в убежище на дивата природа
