Разследване: Макрон помагал на Uber, изплуваха и имената на Шолц и Байдън

Сред 124-те хиляди конфиденциални документи изплува и името на френския президент Еманюел Макрон. Той тайно е помагал на Uber, като е лобирал за тях във Франция, докато е заемал поста министър на икономиката, твърдят авторите на разследването, партниращи си с Международния консорциум на разследващите журналисти.

Файловете от 40 държави съдържат имената и на германския канцлер Олаф Шолц (когато е бил кмет на Хамбург), и на американския президент Джо Байдън (когато беше вицепрезидент на Барак Обама), пред които очевидно представители на Uber са лобирали. Това се е случвало и пред милиардери, олигарси и медийни барони.

Разследването обхваща петгодишния период от 2013 до 2017 г., когато Uber беше управлявана от съоснователя Травис Каланик. Вижда се, че той е опитал да наложи услугата за таксита в градове по целия свят, независимо дали това означава нарушаване на законите. През 2017 г. Каланик се оттегли като изпълнителен директор след редица скандали. Днес Uber е компания на стойност 43 млрд. долара и извършва около 19 милиона пътувания на ден.

„Гардиън“ разкрива съобщения между Каланик и екипа от директори на компанията, като в едно от тях той отговаря на колегите си, че „си струва“ да изпрати шофьорите на Uber на протест във Франция въпреки евентуалното насилие срещу тях от страна на разярената таксиметрова индустрия. „Насилието гарантира успех“, пише Каланик в чата с директорите. Говорителят му отрича като „напълно грешно“ това твърдение пред разследващите.

Най-интересни са обаче съобщенията между Травис Каланик и Еманюел Макрон, който е позволявал непрекъснат пряк достъп на Uber до себе си и до екипа си. Изглежда, Макрон е подпомогнал доста компанията, като дори е казал на директорите, че е постигнал тайна „сделка“ с опонентите ѝ във френския кабинет.

Когато през 2015 г. френски полицейски ръководител се закани да забрани една от услугите на Uber в Марсилия, Марк Макган - главният лобист на Uber в Европа, Близкия изток и Африка - се обърнал към съюзника на компанията във френския кабинет. "Ще разгледам въпроса лично", отвръща Макрон. "На този етап нека запазим спокойствие“.

След като германският канцлер Олаф Шолц, който по това време беше кмет на Хамбург, се противопостави на лобистите на Uber и настоя да се плаща минимална работна заплата на шофьорите, един от ръководителите на компанията казва на колегите си, че Шолц е "истински смешник".

Когато тогавашният вицепрезидент на САЩ Джо Байдън (по онова време той подкрепяше Uber) е закъснял за среща с компанията на Световния икономически форум в Давос, Каланик изпратил SMS на свой колега: "Накарах моите хора да му кажат, че всяка минута закъснение е една минута по-малко, която ще има с мен“. След като се среща с Каланик, Байдън, изглежда, променя подготвената си реч в Давос, за да спомене главния изпълнителен директор, чиято компания ще даде на милиони работници "свободата да работят толкова часове, колкото желаят, да управляват собствения си живот, както желаят".

Освен с Байдън в Давос, ръководителите на Uber се срещнали лице в лице с Макрон, с ирландския министър-председател Енда Кени, с тогавашния израелски премиер Бенямин Нетаняху и с Джордж Озбърн - тогавашния канцлер на Обединеното кралство. В паметна бележка от срещата той е представен като "силен защитник" на компанията. Самият Озбърн заявява пред разследващите, че тогавашната политика на правителството е била изрично да се среща със световни технологични фирми и да ги "убеждава да инвестират във Великобритания и да създават работни места“.

Въпреки че срещата с него в Давос е била обявена, данните разкриват, че шестима министри от кабинета на британските тори са имали срещи с Uber, които не са били оповестени. Не е ясно дали тези срещи е трябвало да бъдат декларирани, което разкрива объркване около начина, по който се прилагат правилата за лобиране в Обединеното кралство.

Твърди се още, че бившият еврокомисар Неели Крус от Нидерландия се договаряла да се присъедини към Uber, докато още работела в Брюксел, което е в разрез с правилата. 

Документите разкриват, че компанията е имала специално устройство - "прекъсвач", с който е било възможно да се предотврати достъпът до нейните компютри при проверки от страна на служители на реда. Устройството е използвано в Нидерландия, Белгия, Румъния, Унгария, Франция, Индия и Канада.

От Uber се разграничават от своето поведение в миналото и твърдят, че то не съответства на настоящите им ценности. Все пак признават за „грешки и неправилни стъпки“ по времето на Каланик. Наследникът на скандалния бивш директор – иранецът с американско гражданство Дара Хосровшахи, е натоварен със задачата да промени изцяло начина, по който работи компанията.