187 тона боклук на Луната: Как отпадъците от мисиите могат да бъдат полезни в бъдеще

18 ноември 2026, 13:15 часа 326 прочитания 0 коментара

Откакто съветската сонда „Луна 2“ се разби в Луната през 1959 г., превръщайки се в първия изкуствен обект, достигнал нашия спътник, човечеството е провело повече от 140 мисии до единствения естествен спътник на Земята.

Отпадъците на Луната

През това време хората са изпратили 12 астронавти, седем марсохода и 187 тона материали на Луната, които са останали там, според Popular Science. За сравнение, това е теглото на цял пътнически самолет Boeing 747.

Не всичко, което остава на Луната, обаче е „боклук“. Част от този боклук би могъл да бъде полезен за бъдещи космически мисии. Значителна част от лунните отломки са останките от модули за кацане.

Много голяма част от космическите отпадъци на Луната са старо оборудване, използвано за кацания при предишни мисии, каза пред Popular Science Айдън Коули, изследовател в Европейската космическа агенция.

Според него, ранните мисии за изследване на Луната – по-специално известните мисии „Аполо“ на НАСА – са кацали с помощта на еднократни лунни модули. „Модулът ще се приземи, след което горната му част ще се върне в лунна орбита, ще се скачи с командния модул и ще се върне на Земята. Долната част обаче ще остане на Луната“, казва той.

Друг принос към „лунната кофа за боклук“ са самите ровери, както с екипаж, така и без екипаж. Например китайският ровер Юту, който е предавал данни на Земята в продължение на 31 месеца. А след това има и такива ровери, които са направили твърди кацания и са се разбили. Сред тях е лунният ровер „Рашид“ от Обединените арабски емирства.

Какво друго остава на Луната? Сред другите отломки на Луната са научни инструменти, кутии с инструменти и така наречените „лунни импактори“. Това са специални сонди, които се разбиват в повърхността на Луната – не случайно, а нарочно.

Такъв сблъсък е необходим за изпълнение на специфични научни задачи: например, за правене на близки снимки на повърхността или за повдигане на прах и скали във въздуха, които след това могат да бъдат анализирани.

Гледайки пустите пейзажи на лунната повърхност, човек би си помислил, че всички тези „дарове“ от Земята просто лежат на местата си, непроменени, докато пристигнат следващите. Но това изобщо не е така.

Луната е изключително враждебна среда. Според Коули, повърхността ѝ е „постоянно бомбардирана от микрометеорити“. Тези малки парченца космическа скала, съчетани с мощна радиация, слънчева активност и резки температурни промени, постепенно разрушават и повреждат всички обекти на повърхността.

Например, емблематичното американско знаме, което Нийл Армстронг и Бъз Олдрин поставиха на Луната през 1969 г., вероятно е избледняло напълно на слънце през десетилетията, превръщайки се почти в бяло.

Въпреки това, дори силно повредени и деградирали материали биха могли да бъдат от голяма стойност за бъдещи мисии. Според Каули, проби от земно оборудване, оставени на Луната, биха могли да бъдат внимателно проучени, за да се разбере как лунната среда им влияе.

Изследванията за това как микрометеоритите увреждат технологиите „биха могли да ни помогнат да създадем по-добра защита за слънчевите панели, така че те да не бъдат унищожени, когато хората евентуално се заселят на Луната“, обяснява експертът.

С НАСА и Китайската национална космическа агенция, които планират да изпратят пилотирани мисии до Луната през следващите пет години, броят на лунните наследства само ще расте. 

„Все по-голямо внимание се обръща на роверите за многократна употреба“, казва Коули. „Може би спускаемият модул би могъл да кацне и излети едно цяло.“ Това е принципът, който се използва например в системата за кацане на хора на SpaceX Starship, която в момента е в процес на разработка.

Дори ако количеството оборудване на Луната спре да расте, Европейската космическа агенция вече обмисля как да използва това, което вече е там. По-конкретно, разработва се проект за 3D печат, който ще позволи превръщането на „лунния боклук“ в нови материали.

Трябва обаче да се вземе предвид, че цялото това оборудване вероятно ще бъде замърсено с лунен прах - невероятно остър, „фрагментообразен“ прах, който сам по себе си е опасен за технологиите.

Каули отбелязва, че лекият алуминий, използван за направата на корпусите на много лунни модули, може да се разтопи с помощта на концентрирана слънчева светлина. „Вместо да носим всичко необходимо със себе си или да го добиваме на Луната, бихме могли просто да използваме повторно старо оборудване – точно както рециклираме отпадъците тук, на Земята“, отбелязва ученият.

Оказва се, че този „лунен боклук“ може да се превърне в истинско съкровище за първите хора, които един ден ще живеят на Луната. 

10 милиарда долара: НАСА разкри плановете си за изграждането на база на Луната до 6 години

 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Новините днес