Учени разкриха ужасяващ поглед към бъдещето на нашата Слънчева система и според прогнозите им краят на света може да дойде много по-рано от очакваното. За това пише „Дейли Мейл“.
Сценарият на учените за края на света
След като Слънцето достигне края на жизнения си цикъл, то ще претърпи драматична трансформация, превръщайки се в горещ, плътен обект, известен като бяло джудже.
В миналото експертите смятаха, че подредените орбити на планетите ще преживеят тази последна трансформация в продължение на 100 милиарда години. Нови изчисления обаче показват, че нашата Слънчева система ще завърши в хаос много по-рано от очакваното.
Съавторът на изследването, професор Джим Фулър, теоретичен физик в Калифорнийския технологичен институт, казва: „Не знаем точно какво ще се случи, защото процесът е хаотичен. Но нашата статия показва, че поне една от планетите във външната част на Слънчевата система вероятно ще бъде изхвърлена или ще се сблъска една с друга малко след като Слънцето се превърне в бяло джудже.“
Преди това учените смятаха, че Слънцето ще загуби значителна част от масата си постепенно и относително равномерно. Такъв процес не би нарушил съществено гравитационния баланс на Слънчевата система, така че орбитите на далечни планети, според предишни прогнози, биха могли да останат стабилни поне 100 милиарда години.
Прочетете също: Кой ще оцелее след края на света: Учени определиха най-издръжливото същество на планетата
Нови данни от космическата обсерватория Gaia на Европейската космическа агенция обаче показват, че преходът на звездите от червени гиганти към бели джуджета не е толкова равномерен, колкото се смяташе досега.
Ученият Джим Фулър обяснява, че Слънцето ще губи маса при отделни, мощни изхвърляния на материя. Според него този процес е сравним с изхвърлянията на коронална маса, но много по-голям.
Учените смятат, че Слънцето може да преживее около 4600 такива изригвания. Всяко едно от тях би освободило около една десетхилядна от масата на звездата – еквивалент на масата на 33 Земи. Всяко изригване би създало и малък тласък в обратната посока, променяйки скоростта на Слънцето с около седем метра в секунда.
Тъй като тези емисии ще се отделят неравномерно по повърхността на звездата, комбинираният им ефект би могъл постепенно да наруши движението на планетите.
„Всеки от тези тласъци леко променя орбитите на планетите, правейки ги по-удължени. Серия от такива тласъци усилва този ефект, карайки планетите да взаимодействат гравитационно помежду си. В крайна сметка орбитите им стават нестабилни: небесните тела могат да се сблъскат или да се изхвърлят едно друго извън Слънчевата система“, обяснява Фулър.
„Добрата“ новина е, че всичко това може да не е от голямо значение за съдбата на живота на Земята.
„Съдбата на вътрешните планети – Меркурий, Венера, Земя – всъщност може да не се промени. Те ще бъдат погълнати от Слънцето, когато то се превърне в червен гигант след около пет до шест милиарда години“, обяснява професор Фулър.
„Като се има предвид, че вероятно няма да видим последствията, тези въпроси за края на Слънчевата система може да изглеждат малко пресилени“, допълва ученият.
Въпреки това, тези открития всъщност имат много важни последици за нашето разбиране за галактиката. Благодарение на тях учените започват да откриват изумителен брой „планети-измамници“ в студените пространства между звездите. Учените обаче все още се опитват да разберат откъде точно биха могли да дойдат всички тези самотни планети.
Според д-р Фулър, бурният край на слънчевите системи, демонстриран от неговите симулации, може да се окаже „важен източник за откриване на самотни планети“.
