Средновековните историци са разглеждали Халеевата комета като лоша поличба за последния англосаксонски крал на Англия, Харолд II Годуинсън.
Произходът на Халеевата комета
Халеевата комета е една от най-известните комети и е била такава дори преди хиляди години, въпреки че учените от миналото са разбирали погрешно структурата на света около тях. След битката при Хейстингс през 1066 г. Англия попада под управлението на херцога на Нормандия, Уилям I Завоевателя. Така завършва англосаксонският период в английската история, който започва повече от 500 години преди това събитие след разпадането на Римската империя. През 1066 г. появата на Халеевата комета е наблюдавана в Европа, а историците от онова време я възприемат като лоша поличба за краля на Англия, Харолд II Годуинсън. И са били прави, пише The Conversation.
Гобленът от Байо е уникален артефакт от XI век. Представлява 70-метрово бродирано ленено платно с ширина около 0,5 метра, което изобразява подробно събитията от нормандското завоевание на Англия и битката при Хейстингс през 1066 г. Един от фрагментите на гоблена изобразява крал Харолд II Годуинсън на Англия, заобиколен от хора, гледащи към небето. Над Харолд е изобразена Халеевата комета, а под него са корабите на норманите, плаващи, за да завладеят Англия. Това е нормандска интерпретация на образа на Харолд II, където той е представен като крал, обречен на смърт.
Нормандският историк от XI век, Уилям от Поатие, нарича кометата на Халей „ужасът на кралете“, защото по това време подобни астрономически обекти са били възприемани като предвестници на промените в живота на хората.
Според повечето исторически източници, Халеевата комета се е появила във вечерното небе на 24 април 1066 г., около четири месеца след коронацията на Харолд II. Той не е бил крал дълго. Убит е в битката при Хейстингс на 14 октомври 1066 г.
Съвременните изчисления показват, че Халеевата комета тогава се е приближавала до Земята на разстояние от около 15 милиона километра и следователно е била много ярък обект във вечерното и нощното небе. Внезапната поява на такова ярко небесно тяло несъмнено е направила дълбоко впечатление на очевидците.
Уилям от Поатие нарекъл появата на кометата лоша поличба за управлението на крал Харолд II, но за нормандските завоеватели на Англия, според историческите записи, това било добра поличба. В същото време англосаксонските хроники също описват появата на Халеевата комета, но няма връзка със смяна на властта в Англия.
Средновековните астрономи са водили записи за датата, часа, появата и ефектите на кометите, базирани на представи за света, които са наследили от Римската империя и Древна Гърция.
Средновековният мироглед е приемал, че Вселената е разделена на две сфери. Горната сфера съдържа планетите и неподвижните звезди. Вярвало се е, че тази сфера е в първоначалното си състояние и претърпява само денонощно движение, т.е. видимото движение на небесните тела от изток на запад. Долната сфера съдържа четирите елемента: огън, въздух, вода и земя.
В такава система на Вселената всичко случващо се долу е било в зависимост от това, което се случва горе. Тоест, небесните тела са влияели на живота на хората.
Следователно не е изненадващо, че появата на Халеевата комета е била свързана със смъртта на последния англосаксонски крал на Англия и поражението на армията му в битка, която променила последвалата история не само на Англия, но и на други кралства на Европа.
Прочетете също: Отломки от Халеевата комета ще паднат тази седмица на Земята
