Водещата хипотеза за произхода на Луната е гигантски удар. Според нея, преди повече от 4 милиарда години, протопланетата Тея с размерите на Марс се е сблъскала с ранната Земя. Изхвърленият в орбита материал в крайна сметка се е слял в Луната, която виждаме днес.
Ново проучване за образуване на Луната
Компютърни симулации показват, че Луната би могла да се е образувала само за няколко часа, ако древната планета Тея е била достатъчно гореща. Статията е публикувана в The Astrophysical Journal Letters.
Новото проучване е проведено от Адина Дентън от Югозападния изследователски институт и колеги от Лунната и планетарна лаборатория към Университета на Аризона, включително професор по планетарна наука Ерик Асфауг. Те са провели серия от компютърни симулации, за да разберат как е възникнал ударът.
В някои симулации ударът е генерирал пръстен от отломки, които по-късно са се сляли в Луната. В други симулации Луната би могла да се е образувала за около пет часа, без да преминава през дългия етап на пръстена.
Температурата играе решаваща роля. Екипът на Дентън установи, че възрастта и температурата на прото-Земята и Тея променят свойствата на материала и следователно резултата от удара. Ако сблъсъкът се е случил по-рано, Тея би била по-гореща поради по-голямото радиогенно нагряване, докато ако сблъсъкът се е случил по-късно, тя би била по-хладна и по-твърда.
Точното време на удара остава предмет на дебати. Смята се, че образуването на Луната се е случило между 40 и 120 милиона години след формирането на Слънчевата система, което означава, че гигантският удар се е случил през първите 100 милиона години от нейната история. Асфауг отбеляза, че има значителен дебат относно възрастта на Луната.
Дентън подкрепя теорията за по-ранно формиране на Луната. Асфауг е по-предпазлив: „Не мисля, че все още знаем достатъчно, за да кажем, че Луната, а следователно и Земята, са се образували по този, а не по друг начин.“
Прочетете също: НАСА изпраща суперкомпютър с изкуствен интелект на Луната за първи път
Но за сметка на това учените отдавна знаят, че Луната се свива, или по-скоро, че нейната вътрешност се свива. Сега учените са установили колко бързо се случва този процес. В резултат на това свиването на повърхността ѝ може да се случи земетресение във всеки един момент. Нови данни показват къде е най-добре да се разположат бъдещи бази на спътника на Земята. Проучването е публикувано в The Planetary Science Journal, пише Popular Science.
Оказва се, че Луната се свива много бавно. С охлаждането на вътрешността ѝ през последните 400–800 милиона години, нейният радиус се е свил с около 45 метра. Това означава, че Луната се свива с 6–11 сантиметра за 1 милион години или само с 0,1 микрометъра годишно.
