Учени са открили възможни индикации за неоткрит свят в Слънчевата система – наречен Планета Y – обикалящ около 100 до 200 пъти по-далеч от Слънцето, отколкото Земята, според ново проучване. Новопредложената планета, ако приемем, че съществува, се очаква да бъде някъде между Меркурий и Земята по мащаб, което вероятно би я направило откриваема през следващите няколко години. Тя е различна от Планетата Девет или Планетата X – друга хипотетична планета, за която се очаква да бъде много по-голяма и по-далечна от Планетата Y.
Учените заговорили за потенциалното съществуване на Планетата Y, след като открили странно „изкривяване“ в пояса на Кайпер – пръстен от ледени тела отвъд Нептун, става ясно от изследването, публикувано на сървъра за препринт arXiv.
ОЩЕ: След 300 години "Вояджър" ще стигне до началото на края – и ще му отнеме 30 000 г., за да го премине
„Все още сме скептични, защото това по никакъв начин не е сигнал за „голям шлем“, казва Амир Сирадж, докторант по астрофизика в Принстънския университет и ръководител на изследването. „В най-добрия случай това е намек – или подсказва за – невидима планета.“ Статията е приета за публикуване в The Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
NASA
Сирадж и неговите съавтори са направили откритието, докато са полагали основите за предстоящо търсене на Деветата планета. Повече от десетилетие учените спорят дали този хипотетичен свят – приблизително пет до десет пъти по-масивен от Земята, което го прави „супер-Земя“ или „мини-Нептун“ – обикаля на разстояние от поне 400 астрономически единици (AU), където една AU е разстоянието между Земята и Слънцето.
Учените са издигнали хипотезата за Деветата планета, след като са наблюдавали малки небесни тела отвъд орбитата на Нептун, наречени транснептунови обекти (TNO), които, изглежда, са гравитационно повлияни от някакво скрито явление. Виновникът може да е Планета Девет. Това е вълнуващо време за наблюдателите на Планета Девет, тъй като обсерваторията от следващо поколение „Вера К. Рубин“ в Чили публикува първите си светлинни изображения през юни. Очаква се „Рубин“ да започне своя емблематичен проект, Legacy Survey of Space and Time (LSST), до края на 2025 г. и ще прекара десетилетие в сканиране на южното небе, за да създаде карта, която би могла да разкрие Планета Девет, ако тя съществува.
ОЩЕ: Земята, Марс, Венера… Имало е още една планета в Слънчевата система
Поради тази причина учените се подготвят за световна надпревара, за да бъдат първите, които ще забележат планетата в постъпващите данни от LSST. За да се подготвят, Сирадж и колегите му разработват нови техники, за да научат всичко възможно за мрачния пояс на Кайпер.
„Това е нещо, върху което се фокусирам през последните няколко години, особено защото много скоро ще бъдем залети – да чукна на дърво – с хиляди нови транснептунови обекти от LSST“, казва Сирадж.
Артистично изображение на повърхността на Плутон, с най-големия му спътник Харон. От Плутон Слънцето изглежда около 1000 пъти по-слабо, отколкото от Земята. ESO/L. Calçada
За тази цел екипът разработил подобрена техника за измерване на средните движения на обекти в далечния пояс на Кайпер и сравняването им с равнината на Слънчевата система. В идеалния случай средната равнина на орбитите на обектите трябва да съвпада с равнината на Слънчевата система, но отклоненията биха могли да сочат към повече доказателства за Планета Девет.
Вместо това новият подход на екипа установил, че средната равнина на пояса на Кайпер е наклонена с около 15 градуса спрямо равнината на Слънчевата система в диапазони от 80 до 400 AU. Причина за ова „изкривяване“ може да са много фактори, като например орбитални резонанси с известни планети от Слънчевата система. Но това би могло да подсказва и за наличието на малък скалист свят, скрит на разстояние от три до пет пъти по-далеч от орбитата на Плутон.
ОЩЕ: Нов обект е открит отвъд Плутон – възможна древна реликва от Слънчевата система
„Това със сигурност беше голяма изненада – казва Сирадж. – Ако това отклоение се запази, най-доброто обяснение е неоткрита и сравнително малка наклонена планета, разположена на приблизително 100 до 200 AU от Слънцето. Другото нещо, което беше вълнуващо за нас, е, че независимо дали отклонението е реално, или не, то много бързо ще бъде потвърдено или опровергано през първите няколко години от експлоатацията на LSST.“
Ако отвъд Плутон наистина има неоткрит свят, подобен на Меркурий, той вероятно е местен член на Слънчевата система, изхвърлен от турбулентната среда в ранната Слънчева система. Планета Девет, за разлика от това, може да се е образувала в Слънчевата система или да е била скитаща екзопланета, гравитационно заловена от Слънцето.
ESA/Hubble, M. Kornmesser / CC BY 4.0
„Слънчевата система вероятно се е образувала с много планетарни ембриони – отбелязва Сирадж. – Вероятно е имало много тела с приблизително подобна маса на Меркурий и повечето от тях вероятно са били просто разпръснати извън Слънчевата система като топки във флипер по време на бурните етапи на формиране на Слънчевата система.“
„Това определено би бил най-вероятният и възможен сценарий за формиране на такъв обект – добавя той. – Мисля, че би било много малко вероятно подобна орбита да се образува от събитие на улавяне.“
ОЩЕ: Вместо Деветата планета са открити възможни следи от планета 8.5
Времето ще покаже дали деформацията представлява изгубен свят, който е бил изгонен от нашия район преди повече от четири милиарда години. Но интензивният фокус върху външната част на Слънчевата система и многобройните ѝ мистерии със сигурност ще донесе поток от нови открития. Всъщност хипотетичното съществуване на Планета Y не изключва съществуването на Планета Девет (и обратното), така че е възможно да има множество мистериозни светове, които чакат да бъдат добавени към нашето слънчево семейство.
