Луната се свива и губи обем. През последните няколкостотин милиона години диаметърът на земния спътник е намалял с 50 метра. Това съобщи пред ТАСС в Международния ден на Луната Евгений Бурмистров, експерт по астрономия в Пермския национален изследователски политехнически университет (ПНПУ). Ученият разкри и каква е причината за свиването на Луната.
Причината за свиването на Луната
„Причината се крие във вътрешното ѝ охлаждане. Преди около 4,5 милиарда години е било много горещо и оттогава вътрешността ѝ постепенно се охлажда. Учените смятат, че през последните няколкостотин милиона години диаметърът на Луната е намалял с приблизително 50 метра“, казва Бурмистров.
Прочетете също: Геолог прекара 40 години в изучаване на Луната и обясни как хората ще останат там завинаги
Тъй като Луната няма тектонични плочи като Земята, крехката ѝ кора не може гладко да поеме компресията. Вместо това, тя се напуква, създавайки гънки на повърхността.
„Процесът е съпроводен от сеизмична активност, която трае по-дълго от земетресенията и може да достигне магнитуд до 5,5, което би довело до тракане на стъкло и движение на леки предмети на нашата планета“, обяснява експертът.
Той посочи, че процесът на компресия на Луната не влияе на нейната маса, така че гравитационното ѝ влияние върху Земята остава непроменено. Основната опасност, която учените свързват със компресията на Луната, не се отнася до Земята, а до бъдещи лунни мисии: сеизмичната активност може да представлява риск за космическите кораби и потенциалните лунни бази.
Прочетете също: НАСА: При бъдещи мисии до Луната има риск астронавтите да останат в Космоса и да не бъдат спасени
Междувременно учените направиха интересно откритие за Луната.Те откриха, че тя може да съдържа много повече вода, отколкото се смяташе досега. Нови изследвания показват, че тя е скрита не само в ледени отлагания близо до полюсите, но и в лунните скали. Изданието Universe Today пише за това.
В продължение на десетилетия учените бяха убедени, че естественият спътник на Земята е почти напълно лишен от вода. До това заключение се стигна след анализ на проби, върнати от астронавтите по време на мисиите Аполо.
Съвременните методи на изследване обаче позволиха тези скали да бъдат преразгледани. Оказва се, че водата присъства, но не под формата на лед или течност. Тя е химически свързана с минералите и ефективно е „скрита“ в тяхната кристална структура.
Кой минерал е допринесъл за откритието? Изследователите обърнали специално внимание на минерала апатит. Той е способен да задържа хидроксилни (OH) молекули, което показва наличието на вода.
Прочетете също: Китайски учени откриха начин за безжично предаване на ток на Луната
Според учените това означава, че известно количество вода може да е останало в недрата на Луната от нейното образуване преди около 4,5 милиарда години.
Учените отбелязват, че изучаването на водата ще помогне за по-доброто разбиране на историята на формирането на системата Земя-Луна, както и на процесите на формиране на планетите.
Според тях тези знания биха могли да бъдат от решаващо значение за бъдещи космически мисии. Ако човечеството се научи да използва месечен запас от вода, това би улеснило създаването на постоянни бази на Луната и бъдещи мисии в дълбокия космос. За да проучи подробно разпределението на водата, НАСА изстреля орбиталния апарат Lunar Trailblazer. Неговата мисия беше да картографира водата на лунната повърхност.
Но поради техническа грешка в изстрелването, мисията не бе завършена успешно. Учените обаче планират да използват резервния научен инструмент при бъдещи мисии, за да продължат търсенето. Изследователите вярват, че всяко ново откритие на вода на Луната не само помага за подготовката за бъдещи космически изследвания, но и помага за разбирането на това как Земята и нейният естествен спътник са се образували преди милиарди години.
Прочетете също: Кацането на Луната може да заличи милиарди години история на Слънчевата система
