В продължение на десетилетия учените вярваха, че водата е основната люлка на живота. Но нови изследвания показват, че градивните елементи на живота може да присъстват на едно от най-невероятните места: Титан. Този студен свят, където метанът вали от небето, има езера от течни въглеводороди и температури, които рядко се покачват над -180°C.
И все пак изследване, подкрепено от НАСА и публикувано в International Journal of Astrobiology, предлага поетапен механизъм, чрез който малки, клетъчноподобни структури (протоклетки) биха могли да се образуват естествено във въглеводородните езера на Титан. И това е по същество структурата на живота.
Животът, какъвто не го познаваме
Преди да започне животът, той се нуждае от структура, начин да се отдели „вътрешното“ от „външното“. На Земята тази структура е клетката, изградена около мембрани, които държат основните молекули заедно. Учените вярват, че животът е започнал, когато молекулите са се организирали в тези ранни отделения, прости мехурчета от мазнини, наречени везикули.
ОЩЕ: Нещо удари Сатурн и астрономите се нуждаят от помощ, за да разберат какво
Но на Титан няма вода, която да задвижва тази химия. На пръв поглед Сатурновият спътник много прилича на Земята. Има реки, езера и активни валежи. Всъщност това е единственият свят в нашата Слънчева система, освен Земята, на чиято повърхност има много течност. Приликите със Земята обаче свършват тук. За разлика от Синята планета, хидроложкият цикъл на Титан не се основава на вода. Вместо това повърхностните му течности, облаци и дъжд са съставени от въглеводороди, предимно течен етан и метан, което го прави наистина извънземен свят под мъгливата му оранжева атмосфера.
NASA/JPL-Caltech
На Земята тези подобни везикули преди живота са се образували във вода от молекули, подобни на сапун. Те улавят съставките в джоб, защитавайки ги и позволявайки на химията да се организира. Междувременно на Титан, бурите (метановите бури) може да вършат работата. Дъждовните капки удрят въглеводородните езера и изхвърлят пръски. Според изследователите тези капчици могат да носят тънки покрития от специални молекули, наречени амфифили – химически „двойни агенти“, единият край на които избягва метана, а другият край се прилепва към него.
ОЩЕ: Инженери предлагат полет до Седна с нови двигатели
Когато покритите капчици паднат обратно в езерото, външните слоеве се сливат, образувайки запечатан балон. И ето, имате везикула, правилния тип структура, която да даде тласък на живота.
Живот на Титан?
Тези везикули не са живи, но можете да се смятат като начален акт. Разбира се, няма потвърждение, че те действително съществуват. Изследователите не са провели нови лабораторни експерименти или директни наблюдения на Титан. Вместо това те са предложили механизъм за образуването на такива структури на Титан. Но ако такива везикули наистина могат да се появят на Титан сами по себе си, това би била вълнуваща новина.
„Съществуването на каквито и да е везикули на Титан би демонстрирало увеличаване на реда и сложността, които са условия, необходими за произхода на живота“, обяснява Конор Никсън от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд. „Развълнувани сме от тези нови идеи, защото те могат да открият нови насоки в изследванията на Титан и може да променят начина, по който търсим живот на Титан в бъдеще.“
ОЩЕ: Учени открили извънземен живот на Марс, но случайно го убили, твърди нова противоречива теория
В езерата на спътника на Сатурн везикулите могат да се образуват отново и отново с всяка буря. Някои биха се разтворили, но други биха могли да се запазят, особено ако са съставени от по-стабилни амфифили. С течение на времето по-здравите везикули биха могли да натрупат най-устойчивите молекули, ставайки по-стабилни, по-сложни. В дългосрочен план те биха могли да започнат да „еволюират“ в груб смисъл, като дарвинистка игра, разиграна в метан.
NASA/JPL
Това бавно натрупване на стабилност и сложност е зловещо подобно на най-ранните стъпки на живота на Земята. Но това изследване не твърди, че съществува живот на Титан. Вместо това значително разширява разбирането ни за това откъде може да произхожда животът. То предполага, че животът не се нуждае непременно от течна вода, както на Земята, а може да се появи в други течни среди, като въглеводородните езера на Титан.
НАСА и други космически агенции са мотивирани да разгледат по-отблизо Титан. Първата мисия на НАСА към тази Сатурнова луна е Dragonfly, който ще достигне луната след по-малко от десетилетие. Изследователският екип дори предлага начин за откриване на тези везикули: използване на компактни лазерни устройства, които търсят разсеяна светлина и Раманови сигнатури – уникални спектрални модели, генерирани от материал, когато е осветен с лазер. Мисии като Dragonfly биха могли да се опитат да уловят химичните сигнатури на тези везикули.
ОЩЕ: Ние самите сме извънземни
Титан отваря цяла нова сфера от възможности за астробиологични изследвания и търсене на извънземен живот. Ако животът може да се зароди в метаново езеро, кой знае какво друго би могло да е възможно?
