Астрономите предполагат, че в началото на историята на Слънчевата система Слънцето може да е погълнало скалиста планета с маса от пет до десет пъти по-голяма от тази на Земята. Според предположенията им останките от това небесно тяло може да са променили химичния състав на вътрешните слоеве на Слънцето, което би могло да помогне за обяснението на някои от мистериите на нашата звезда. Изданието Futirism пише за това.
Теорията за поглъщане на голяма планета от Слънцето
Изследователите предполагат, че младите звезди се образуват, заобиколени от протопланетни дискове, където огромни обеми материал постоянно се движат между диска и самата звезда. Планетите, образуващи се в такива дискове, имат химичен състав, различен от този газ, който обгражда младата звезда.
Следователно, поглъщането на планета може да остави след себе си уникален химически отпечатък. Според съавтора на изследването Мутла Йълдъз, точно това теоретично би трябвало да може да се открие чрез сравняване на модели на еволюцията на Слънцето с точни наблюдения на вътрешната му структура.
За да тестват хипотезата, учените са използвали софтуера MESA (Модули за експерименти в звездната астрофизика). Той позволява моделиране на еволюцията на звездите и отчитане на това как се е променял съставът им в зависимост от количеството и вида материя, която са абсорбирали през живота си.
След това изследователите сравнили различни модели на Слънцето с данни за вътрешната му структура, получени от наблюдения на слънчеви трептения. Този подход им позволил да проверят дали поглъщането на голяма скалиста планета може да обясни разликите между теоретичните модели и действителните характеристики на нашата звезда.
Изчисленията на изследователите показват, че погълнатата супер-Земя може да е имала маса между пет и десет пъти по-голяма от тази на Земята. След като планетата се е потопила в Слънцето, нейният материал може да се е разтворил и да е мигрирал по-дълбоко в звездата.
Останките на небесното тяло вероятно се намират в момента под конвекционната зона на Слънцето. Това е външният слой на звездата, където горещата плазма постоянно се разбърква, издига се и пада.
Прочетете също: Парадоксът на младото Слънце: Учените откриха защо Земята не се е превърнала в замръзнала планета
Една от основните улики за учените е необичайно ниската концентрация на литий в Слънцето. Поглъщането на скалиста планета в ранния живот на звездата би могло да помогне да се обясни защо количеството на този елемент в нашето Слънце не съответства на някои стандартни модели на неговата еволюция.
Учените отбелязват и други разлики между теоретичните изчисления и наблюденията на вътрешната структура на Слънцето. Те вярват, че тези мистерии може да са взаимосвързани и да споделят общо обяснение за миналото поглъщане на планетата.
Защо в Слънчевата система няма суперземи? Хипотезата на учените би могла да обясни друга характеристика на нашата планетарна система. Астрономите редовно откриват суперземи около други звезди, но в Слънчевата система няма такива планети.
Суперземите са планети с маса по-голяма от земната, но значително по-малка от ледените или газовите гиганти. Те могат да бъдат скалисти и подобни по размер и състав на Земята, въпреки че специфичните характеристики на тези светове варират значително.
Ако Слънцето наистина е погълнало суперземя в началото на своето съществуване, това би могло да обясни защо такава планета не е сред осемте известни планети в Слънчевата система днес. Изследователите отбелязват, че проучването им все още не предоставя окончателно доказателство за този сценарий.
