Учени, анализиращи архивни данни от космическия апарат „Касини“, откриха неочаквана характеристика в структурата на защитната магнитосфера на Сатурн.
Откритието на учените за Сатурн
Резултатите подкрепят теорията, че магнитните щитове на гигантските планети функционират на съвсем различни принципи от магнитосферата на Земята. Д-р Лисия Рей и д-р Сара Бадман от университета в Ланкастър, заедно с колегата си д-р Крис Аридж, участваха в изследването, публикувано в научното списание Nature Communications.
Авторите на изследването анализираха наблюдателни данни от сондата „Касини“, събрани между 2004 и 2010 г., за да определят точно местоположението на така наречения магнитосферен куспид. Магнитосферните куспиди са фуниевидни области близо до полюсите на планетата, през които заредени частици от слънчевия вятър могат да проникнат директно в нейната атмосфера. Сондата „Касини“, съвместен проект между НАСА, Европейската космическа агенция и Италианската космическа агенция, изследва системата на Сатурн, докато обикаля около планетата от 2004 до 2017 г.
Прочетете също: Учените сериозно обмислят изпращането на хора до Луната на Сатурн
Сравнението на данните от Сатурн с подобни наблюдения на Земята разкри фундаментална разлика. Докато на Земята, където денят трае 24 часа, налягането на слънчевия вятър кара куспида да се позиционира близо до местния обяд, ситуацията на Сатурн е значително по-различна. Мощното въртене на газовия гигант измества куспида към вечерните часове. Средно той се измества между 13:00 и 15:00 часа местно време, а в някои случаи чак до 20:00 часа.
Този ефект се обяснява с изключително бързото въртене на Сатурн, където един ден трае само около 10,7 часа, както и с високата концентрация на йонизирана материя, доставяна от неговия спътник Енцелад. Бързото въртене и наличието на зареден диск създават вътрешно налягане, което се превръща в по-значим фактор за образуването на магнитосферата, отколкото външното влияние на слънчевия вятър.
Изместването на върха на вълната е от решаващо значение за разбирането на ускорението на високоенергийните частици, образуването на ярки сияния и моделите на магнитно повторно свързване. Според д-р Лисия Рей, тези резултати позволяват да се усъвършенстват теориите за взаимодействието на планетарните магнитосфери със слънчевата радиация. Учените отбелязват, че дори години след края на мисията, данните от Касини продължават да крият огромен потенциал за нови открития.
Наскоро учени откриха редица въглеродни вещества, изхвърляни от Енцелад - шестата по големина луна на Сатурн. Енцелад се превърна в един от основните кандидати в търсенето на места, които биха могли да приютяват извънземен живот, след като мисията "Касини", която приключи през 2017 г., разкри, че луната има струя от водни ледени зърна и пари, изригващи от под повърхността на южния ѝ полюс.
Въпреки че новите открития не показват, че на Енцелад има живот, те сочат, че има сложни химични процеси, които могат да доведат до образуването на вещества, които биха могли да бъдат биологично значими.
