НАСА отпусна грант на проекта SPARK, рояк от сферични аероботи, които ще изследват подземните пещери на Титан - най-голямата луна на Сатурн. Това съобщава „Интерестигмънт Инженеринг“ .
Проект за изследване на подземните пещери на Титан
Аероботите ще бъдат задвижвани от електрохидродинамично задвижване, технология, по-известна като атмосферни йонни тласкачи. Тези твърдотелни, безшумни устройства са способни да маневрират във всяка посока и не създават низходящ въздушен поток, който би могъл да повреди крехките повърхностни слоеве. Разработката се ръководи от Даниел Дрю от Хавайския университет в Маноа.
Повърхността на спътника на Сатурн, Титан, е покрита с езера от течен метан и карстов терен – подземни канали и ледени пещери. Аероботите ще летят там, където роувър не може, като ще станат първите, които ще изследват тези пещери – точно както Ingenuity някога е изследвал небето на Марс.
В земната атмосфера йонното задвижване е непрактично: то консумира твърде много енергия за незначителна подемна сила. НАСА изчислява, че такива двигатели биха били повече от 100 пъти по-енергийно ефективни на Титан.
„Въпреки това, при благоприятни атмосферни условия, подобни на тези на Титан, очакваме икономии на енергия от над 100 пъти - поне два пъти повече от печалбите, постигнати от роторкрафтите“, отбеляза НАСА.
Лунната атмосфера улеснява генерирането на електрически заряди за полет, така че аероботите могат да се справят с по-леки преобразуватели на напрежение. Двигателите нямат движещи се части, които биха могли да замръзнат или блокират, така че тежкото отоплително оборудване също е елиминирано.
Дрю заимства идеята от радиолюбителите с техните „повдигачи“ с високо напрежение още в Калифорнийския университет в Бъркли. Впоследствие той адаптира това задвижване за „йонолетателни апарати“ с размер сантиметър, носещи полезни товари.
В момента проектът SPARK е едва в началото на деветмесечно проучване за осъществимост, като предстои двугодишна втора фаза. Основният залог на НАСА за Титан е космическият кораб Dragonfly, планиран за изстрелване през 2028 г. Дрю, заедно с колеги от Лабораторията за реактивно движение и Института „Син марбъл“, работи по моделиране и термични тестове.
Прочетете също: Учените сериозно обмислят изпращането на хора до Луната на Сатурн
Междувременно учени откриха, че Юпитер и Сатурн имат много общо: те са съставени предимно от водород и хелий, въртят се с подобни скорости и излъчват значителни количества вътрешна топлина. И двете планети са известни и с екстремните си метеорологични условия - мощни ветрове, гигантски бури и сложни облачни структури. Техните полярни бури обаче се различават значително и точно това е, което озадачава учените от десетилетия. Това съобщи изданието Science Alert.
Наблюденията показват, че на всеки полюс на Сатурн се образува един голям, стабилен вихър. На Юпитер обаче доминира една централна буря, заобиколена от пръстен от няколко по-малки вихъра. Ново проучване на планетарни учени от MIT предлага обяснение за тази разлика, свързвайки я с начина, по който атмосферните бури взаимодействат с по-дълбоките слоеве на планетата.
