За последното десетилетие банковата тайна на близо 1500 сметки е била прескочена от главните прокурори, които и да са били те, без разрешение от съда. Заемащият този пост - обвинител №1 в държавата - е успявал да получи данни за движението и наличностите в сметките, обяви депутатът от ПП-ДБ и съпредседател на "Да, България" Божидар Божанов. Във Facebook той публикува отговор, който е получил от прокуратурата. "Може би си мислите, че банкова тайна се разкрива само с разрешение на съда. Да, освен... ако разкриването не е поискано от главния прокурор "при наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари".
И затова попитах главния прокурор колко пъти се е ползвало това правомощие напоследък. Вижда се, че за 10 години са разкрити почти 1500 сметки. Без това да е минало през съд", пише Божанов.
Още: BIRD: Хакери са пробили прокуратурата и са стигнали до важни данни за престъпления
Как върви статистиката по години?
От справката се вижда, че най-много искания до банките е имало през 2019 г. – общо 112. Тогава са разкрити общо 421 банкови сметки. През 2018 г. банковите сметки на лица, до които главният прокурор е получил достъп, са 273, а следващото най-голямо число е през 2021 г. – 175. За тази година към момента са 44, а общо от 2016 до 2025 г. – 1452 сметки в банки.
"Интетересно е колко от тези искания са по досъдебни производства, които са завършили с внесено обвнинение, колко от тях са за магистрати, колко - за министри. Т.е. дали странната логика на законодателя, че на главния прокурор може да се разчита да не злоупотребява с правомощия, се е оказала погрешна, или не", пише Божанов.
През 2019 г., когато има най-голяма активност, главен прокурор беше Сотир Цацаров. Тогава той проверяваше - чрез ДАНС - дали политици и магистрати са декларирали имуществото си. Впоследствие прокуратурата съобщи, че 27 магистрати и 11 души, заемащи висши публични длъжности в изпълнителната власт, имат недекларирани банкови сметки, имоти, дялови участия, участия в офшорни компании и др. в чужбина.
Освен Цацаров, в периода 2016-2025 г. главни прокурори са били още Иван Гешев и Борислав Сарафов.
Още: Адв. Александър Кашъмов: Сарафов прави опити прокуратурата да бъде извадена от важен закон (ВИДЕО)
"Междувременно Теменужка Петкова за пореден път не отговяря в срок на въпроса ми защо Министерство на финансите (МФ) преди години е предложило да отпадне регистърът на тези искания за разкриване на банкова тайна от БНБ, където преди това имало копие, в случай че главният прокурор реши да зачисти някоя следа. Ще изпратя и по-детайлно искане за информация, но не виждам причина да има хипотези, които не изискват разрешение на съда", добавя съпредседателят на "Да, България" Божидар Божанов.
Какво е банкова тайна и защо главен прокурор може да я разкрива?
Правото на главния прокурор да иска сваляне на банкова тайна е залегнало в Закона за кредитните институции. "Служителите на банката, членовете на управителните и контролните органи на банката, длъжностните лица в БНБ, служителите и членовете на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, ликвидаторите, временните синдици и синдиците, както и всички други лица, работещи за банката, не могат да разгласяват, както и да ползват за лично или за членовете на семействата си облагодетелстване информация, представляваща банкова тайна", гласи той, но има изключение:
"При наличие на данни за организирана престъпна дейност или за изпиране на пари главният прокурор или оправомощен от него заместник може да поиска от банките да предоставят сведенията по ал. 2. Отправените искания към банките и получената в отговор информация се завеждат в регистър при главния прокурор".
Още: Прокуратурата бързо отказа да разследва църквата за шпионаж в полза на Русия
Банкова тайна са "фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката", според законовото тълкувание.
През юли 2023 г. парламентът разшири кръга на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банкова тайна. Това се случи при приемане на четене на държавния бюджет тогава. Промяната дойде през преходни и допълнителни разпоредби, с които се промени Законът за кредитните институции.
Така съдът може да постанови разкриване на банковата тайна и по искане на публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане. Тогавашният министър на финансите Асен Василев обясни, че промяната се налага заради наказателна процедура срещу България по повод неправилно транспонирана директива.
Още: "Самосаботаж за еврозоната": Кабинетът признава, че цените може да скочат с нов закон
