След промените в Закона за съдебната власт вниманието вече е насочено към избора на новия състав на Висшия съдебен съвет. Това заяви в „Още от деня“ по БНТ депутатът от „Прогресивна България“ и член на парламентарните комисии по правни въпроси и по външна политика Димитър Петров. По думите му последните законодателни изменения са само първата стъпка от по-широката съдебна реформа.
„Последните промени в Закона за съдебната власт бяха първата крачка от реформата. Те са насочени изцяло към подобряване на правилата, по които ще бъдат избрани новите членове на Висшия съдебен съвет. Следващият пакет от промени ще обхване проблеми, които от години чакат решение - дългосрочното командироване, атестирането, конкурсите и всички онези процедури, които създават съмнения в работата на съдебната система. Целта ни е да възстановим доверието в правосъдието чрез ясни и предвидими правила“, каза той.
Според народния представител процедурните правила, които парламентът е приел за избор на членовете на ВСС от парламентарната квота, предвиждат най-детайлните механизми за проверка на кандидатите досега. „В правилата са заложени всички гаранции, които могат да осигурят прозрачен подбор – професионална квалификация, обществен авторитет, спазване на етичните стандарти и задълбочена проверка на моралните качества на кандидатите. Освен това всеки гражданин, професионална или неправителствена организация ще има право да подава сигнали за евентуални зависимости – политически, икономически или други. Тези сигнали ще бъдат разглеждани от парламентарната правна комисия и ще бъдат проверявани по установения ред“, каза той.
По думите му правилата не изключват проверки за евентуални зависимости, както твърди опозицията. „Напротив – предвидени са достатъчно механизми парламентът да извърши реален контрол върху кандидатите. За първи път процедурата е толкова подробно разписана – от съдържанието на концепциите, които кандидатите трябва да представят, до въпросите, които ще им бъдат задавани по време на изслушванията. Именно затова и процесът ще продължи до ноември – за да има време за реална проверка на професионалните и моралните качества на всеки кандидат“, обясни Петров.
Още: "Съдебната реформа не е еднократен политически акт": Хората на Радев със заявка за още промени
Според депутата една от най-съществените промени е възможността граждански и професионални организации да предлагат кандидати за членове на ВСС. Депутатът коментира и процедурата за избор на нов главен прокурор. „Очакванията са редовен главен прокурор да бъде избран в началото на следващата година. Именно затова подготвяме следващия пакет законодателни промени - така че изборът не само на главния прокурор, но и на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да бъде максимално прозрачен и основан на ясни критерии. Искаме ВСС да взема решения, които се ползват с обществено доверие, а не пораждат съмнения“, каза той.
Депутатът изрази надежда процедурата да бъде реално състезателна. По думите на Петров атаката срещу бюджета е политически мотивирана и няма сериозни правни основания. „Истината не може да бъде противоконституционна. Този бюджет за 2026 г. показва реалните параметри на финансовото състояние на държавата. За първи път се виждат всички натрупани през годините задължения и отложени плащания, които вече не могат да бъдат прикривани. Именно затова смятаме, че с този бюджет поставяме една много по-здрава финансова основа, върху която да бъдат изграждани следващите бюджети и публичните политики“, заяви депутатът.
Още: "Петият гвоздей" - Българин се включва в издирването на сакрална реликва от Разпятието
Той категорично отхвърли твърденията, че финансовият закон нарушава Закона за публичните финанси заради планирания бюджетен дефицит. Според него управляващите са уверени, че Конституционният съд няма да отмени закона. Петров коментира и решението на държавния глава да не налага вето върху бюджета. „Не бих тълкувал това като политическа сделка или жест към управляващото мнозинство. По-скоро президентът правилно е оценил финансовата ситуация, в която се намира страната. България не можеше да продължи да функционира без приет държавен бюджет и това беше най-разумното решение в настоящата ситуация“, каза той.
Още: Визите за САЩ и дерогацията за "Лукойл": Депутат на Радев разкри какво се очаква
Депутатът защити и възстановяването на Антикорупционната комисия, определяйки го като една от ключовите стъпки за изпълнение на ангажиментите към Европейската комисия. Според Петров реформите вече дават конкретен резултат. „Днес България получава четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност 1 млрд. евро. Това нямаше как да се случи, ако не бяха приети законодателните промени, които дълги години бяха отлагани. Фактът, че средствата вече са осигурени, е доказателство, че сме изпълнили поетите ангажименти и сме върнали доверието на европейските институции“, подчерта депутатът.
По думите на Петров различните интерпретации на проведените разговори се дължат на начина, по който всяка от страните е представила собствената си позиция. „Няма никакво разминаване в съдържанието на разговора между външните министри на България и Иран. Всяка държава представи своята позиция по темата чрез официалните си канали за комуникация, което е напълно нормална дипломатическа практика. Самият разговор е преминал в добронамерен тон и е бил насочен към запазването на добрите отношения между двете страни. По никакъв начин не е ставало дума за заплахи или за ескалация на напрежението“, увери Петров.
Той подчерта, че твърденията за отправени предупреждения към България не отговарят на фактите. „Не бих определил разговора като предупреждение. Прекият диалог между външните министри е естествена част от дипломатическите отношения. По време на разговора всяка страна е изложила своите позиции, а впоследствие отделни аспекти бяха интерпретирани публично. Това не означава, че е имало конфликт или заплаха за България“, каза Петров.
Според народния представител информацията, с която разполагат държавните институции, не показва наличие на риск за страната. Петров коментира и критиките към външния министър във връзка с посещението му в Украйна. „Не смятам, че е допусната грешка. Посещението не беше политически жест към една или друга страна във войната, а част от продължаващите разговори между България и Украйна в областта на енергетиката и икономическото сътрудничество. България има капацитет да помогне с експертиза и с решения, които да гарантират сигурността на енергийните доставки, особено във връзка с предстоящия отоплителен сезон“, каза той.
Той подчерта, че страната трябва да използва своите силни страни в подкрепа на партньорите си. Депутатът коментира и отношенията между управляващите и опозицията след края на парламентарната сесия. По думите му управляващото мнозинство е готово да признава конструктивното поведение на опозицията, когато такова има, но няма да подминава политическите атаки. Той добави, че управляващото мнозинство възнамерява да продължи със същото темпо и през следващата парламентарна сесия.
