Още на 16 юни 2023 г., по-малко от 24 часа след освобождаването на Иван Гешев, пленумът на ВСС трябваше да избере изпълняващ функциите главен прокурор. Вместо това изборът беше оставен на прокурорската колегия. Конституционно това е проблем, защото главният прокурор се избира от пленума. Това обясни адвокат Велислав Величков от "Правосъдие за всеки" в ефира на Нова телевизия.
ОЩЕ: Сарафов не разбра вълшебната думичка: Плевнелиев за каците с мед и служебния кабинет
Той подчерта, че изпълняващият функциите има същите правомощия като титуляра, но се избира за ограничен период – по закон на всеки шест месеца. "Стигаме до абсурда, че ако няма нов избор, един човек може да остане безсрочно в тази позиция, избран от своите подчинени. Това е изкривяване на логиката на Конституцията", каза той.
Спор кой може да смени Сарафов
Преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров заяви от своя страна, че след конституционните изменения от 2015 г. кадровата власт е разпределена между колегиите във ВСС. "Пленумът има ограничени функции – той предлага назначаването на титулярите. Кадровата функция се осъществява от двете колегии. Съдийската колегия избира изпълняващ длъжността председател на ВАС, а прокурорската колегия – изпълняващ функциите главен прокурор", обясни той.
Според него изборът в рамките на прокурорската колегия не представлява нарушение на процедурата.
Величков определи практиката като неравнопоставено прилагане на закона. "Съдийската колегия прилага закона. Прокурорската колегия го тълкува, а тя няма право на това. Това е като двуликия Янус – две ръце на едно тяло, но действат различно. Недопустимо е".
Той добави, че според него ВСС действа извън мандат и в противоречие с решения на Съда на ЕС. „Ако се спази решението на СЕС, ВСС трябва незабавно да спре да изпълнява кадрови функции и дисциплинарни производства. Де факто съществува, но де юре е в нарушение“, смята Величков.
Проф. Киров възрази, че само Конституционният съд може да дава автентично тълкуване на Конституцията, а законите могат да се тълкуват от институциите, които ги прилагат. „Всеки, който прилага закона, го тълкува. Ако има противоречива практика – върховните съдилища дават тълкуване. Народното събрание може да даде автентично тълкуване. Но ВСС не е орган, който произвежда задължително тълкуване“, посочи той.
Двамата се противопоставиха и по въпроса защо не е потърсено автентично тълкуване от парламента.
