Дъщерята на кой голям наш цар му "забива нож в гърба" в името на любовта

Мирослава Българска - дъщерята на цар Самуил

Самуил е известен с военните си действия срещу Византия. През 996 година, като се възползва от проблемите на Василий II срещу фатамидите на източната граница на империята, Самуил нахлува дълбоко в териториите на Византия и заплашва да превземе втория по големина град в Източната Римска империя - Солун. Срещу него се изправя войска, водена от солунския дук Григорий Таранит и неговия син Ашот. Ромеите биват победени, като Григорий умира по време на битката, а синът му бива пленен от българите. След това го завеждат в новата българска столица, където очевидно е бил забелязан от Мирослава - дъщерята на Самуил. Тъй като е от благородно потекло, животът му е бил ценен за Самуил, и според обичая от това време е искан откуп за него. Тъй като тази размяна не е осъществена от ромейска страна, дългото му пребиваване в столицата води до близки контакти със Самуиловата дъщеря. Мирослава се влюбва в него и иска да се омъжи за него. Нямаме достатъчно информация за първоначалната реакция на Самуил, но ясно е, че не е желал дъщеря му да се омъжва за пленник. Почти винаги царските дъщери са сключвали бракове, които имат за цел да затвърдят позициите на техния баща на трона и да способстват за интересите на държавата. Византийският хронист Йоан Скилица разказва, че Мирослава поставя ултиматум на баща си, че ще сложи край на живота си, ако не бъде венчана за любимия си Ашот. Със сигурност Самуил не е одобрявал този брак, но явно в него надделява решението да удовлетвори желанието на дъщеря си. Въпреки че с информацията от ромейските хронисти трябва да се внимава - в случая събитията подсказват, че тя е по-скоро достоверна.

Любовта надделява над дълга

Мирослава се омъжва за Ашот около 999 година. Самуил изпраща зетя си във важната крепост Драч (днешна Албания) - най-западната точка на Самуиловата България, която е връзката на държавата ни с Ватикана и важните италиански търговци. Изпращането му там е и заради максималната отдалеченост на територията от Византия, като Самуил се опитва да се подсигури от евентуално предателство, което показва липса на доверие към Ашот. Тези съмнения се потвърждават, когато няколко години по-късно той предава Драч на византийците. През 1005 година Ашот и Мирослава бягат на византийските кораби, които обсаждат Драч и предават крепостта на ромеите. За това си предателство, те са възнаградени от Василий II - Ашот става магистър, а Мирослава получава званието патриция зостии - първа придворна дама. Тя получава и регалиите, които я правят една от най-високопоставените дами във Византия. За България това е голям удар срещу цар Самуил, който губи важна крепост и пристанище, което е от значение за търговията и контактите със Западния свят. Също така, престижът на Самуил на международната сцена страда, тъй като дъщеря му подкопава авторитета му като български цар.

Историята е малко известна, но много интересна, тъй като показва как и един от най-добрите ни владетели се поддава на човешката си страна и взема решение, което е срещу интересите на страната. Този разказ ни показва човешкия образ на Самуил - как любовта към дъщеря му надделява над държавните интереси!