"Горчива вода" - името на кой наш град се превежда така?

Историята на град Меричлери

Градът се намира в община Димитровград, в близост до Чирпан. По данни на ГРАО от края на 2023 година, населението му е малко под 1700 души. Въпреки това, мястото има дълбока история, като е било заселено още от древността. Разкрити са останки от тракийско селище, което по-късно е станало римско. Открити са монети от периода на Филип и Александър Македонски. Предполага се, че като част от Римската империя, селището е играло ключова роля като част град на име Пизар Пизос. Този римски град е основан от император Септимий Севар и все още има запазени останки от него - като например римски мост украсен с лъвски глави

Какво означава името на Меричлери

Официално се счита, че селището съществува от 1373 година. Има значителни спорове относно неговото име, поради което ще представим най-известните му тълкувания:

• Легенда разказва за една английска княгиня на име Мери, която била излекувана с минералната вода от селището и за благодарност оставя името си. Това изглежда като най-малко вероятната хипотеза, защото никой не може със сигурност да посочи коя именно британска аристократка е била тя, ако въобще съществува такава.

• Втората хипотеза обхваща множество пасища в региона. Пасищата се известни още като "мери"(мера), което в буквален превод би означавало селището с многото пасища.

• Някои асоциират името с река Марица, която минава в близост. Турското наименование на реката е "Мерич". Някои изследователи свързат двете наименования - това на реката и това на селището.

• Това обяснение е свързано със следния превод от турски. "Мер" се превежда като "горчиво", "ич" означава "пия", а "лери" е минало причастие. Тези думи се свързват с минерални извори около селището, известни и с това, че в тях водата е горчива на вкус. Така се приема, че името на селището се превежда като "горчива вода".

Меричлери - рай за овцевъдите

Меричлери е било едно от най-големите български села към края на XIX век, известно с благоприятните условия за животновъдство. Регионът привличал много овчари поради наличието на минерални извори, чиито соли се вярвало, че увеличават млекодобива от овцете. Съчетано с умерения климат и природната защита от ветрове, това село се оказвало прекрасно място за живот. След Освобождението данните показват, че броят на жителите е над 1500. Особено интересно е, че заради заниманията с животновъдство, селото е било напълно българско, дори и в рамките на Османската империя.